— Това е просто поразително — прошепна майорът, който застана до него.
— Аллах е с нас, приятелю.
— Да, няма никакво съмнение. — Те се намираха само на петстотин метра от обекта и все още не ги бяха открили. Да, действително може и да оцелеем…
— Колко близко можем…
— На сто метра. При такъв снеговалеж приборите, с които са снабдени часовите, имат пределна видимост на четиристотин метра. Най-близката кула е на шестстотин метра в тази посока. — Майорът посочи направлението, а нямаше нужда от това — Стрелеца с точност знаеше къде се намира кулата и къде след двеста метра стои следващата. Майорът си погледна часовника и се замисли.
— Ако графикът е същият, както в Кабул, то смяната на часовите ще стане след един час. Тези, които сега са на пост, са уморени и премръзнали, а сменящите ги още не са се събудили. Време е да ударим.
— Успех — каза Стрелеца просто. Те се прегърнаха.
— … Защо трябва да отказваме да се бием в името на Аллаха, когато ние и нашите деца бяхме прогонени от своите жилища?
— И когато се показаха пред Голиат и войските му, те казаха: „Господи наш! Изпълни сърцата ни с непоколебимост. Укрепи нашите стъпки и помогни ни срещу неверниците.“
Това беше един цитат от Корана и на нито един от тях не се стори странно, че там всъщност се говори за битката между израилтяните и филистимляните. Мюсюлманите познаваха Давид и Саул19, а така също и каузата, за която те са се сражавали. Майорът още веднъж се усмихна и се втурна да догони своите хора.
Стрелеца се обърна и даде знак на групата ракетчици. Двама от тях сложиха своите стингъри и последваха командира, който започна да се изкачва по планинския склон. Още едно възвишение, и сега гледаха караулните кули отгоре надолу. Той се изненада приятно, като забеляза, че от тази позиция се виждаха наведнъж три кули, и разпореди да донесат тук още един „Стингър“. Инструктира поотделно всеки ракетчик и се върна при главната група. Тук, на върха, системите за прехващане на целта запяха своята смъртоносна песен. Караулните кули се отопляваха, а стингърите обичаха топлината.
След това Стрелеца нареди да придвижат по-близо към целта минометите — по-близко, отколкото му се искаше, но лошата видимост не беше напълно на страната на муджахидините. Той проследи с поглед как ротата, командвана от майора, започна да се спуска наляво, изчезвайки постепенно зад снежната завеса. Той щеше да нанесе удар по самата лазерна установка, докато Стрелеца със своите осемдесет човека щеше да щурмува жилищните сгради. Сега идваше техният ред. Стрелеца поведе бойците си напред и се спря едва тогава, когато рискът вече ставаше прекалено голям, на това място, където светлината на прожекторите вече проникваше през сипещия се на едри парцали сняг. Той вдигна глава и видя обгърнатия в топли дрехи часови, от чиято уста се отделяха бели облачета пара. Още десет минути. Стрелеца извади радиостанцията. Разполагаха само с четири радиостанции, но досега не се осмеляваха да си служат с тях, опасявайки се, че ще бъдат открити от руснаците.
Не трябваше да се отказваме от кучетата, помисли с Бондаренко. След като се установя тук, първото нещо, което ще направя, е да върна кучетата. Той обхождаше територията на обекта, наслаждавайки се на мразовитото време и обилния снеговалеж и се мъчеше да подреди мислите си в спокойната атмосфера на високопланинската пустош. Да, тук се налагат промени. Нужни са истински: войници. Генерал Покришкин прекалено разчита на съществуващата охранителна система, а войските на КГБ са твърде мързеливи. Например те не патрулират нощем по територията на обекта. Прекалено опасно е, заявява командирът им, нашите дневни патрули откриват всеки, който се опитва да се приближи до обекта. Караулните кули са оборудвани с прибори за нощно виждане, а останалата част от обекта се осветява от прожектори. Ала приборите за нощно виждане губят осемдесет процента от ефективността си при време като днешното. Какво ще се случи, ако точно сега една група афганистанци рече да ни нападне? Първото, което ще направя, реши твърдо Бондаренко: ще се свържа с полковник Николаев в щабквартирата на Спецназ и сам ще проведа учебен щурм на обекта, за да покажа на тези идиоти от КГБ колко са уязвими. Той погледна към възвишението. Там стоеше един часови от КГБ с преметнат през рамото автомат, който размахваше ръце, за да не замръзне. Щяха да са му необходими четири секунди, за да смъкне от рамото автомата, да щракне предпазителя и да се прицели. Четири секунди, през последните три от които той ще бъде мъртъв, ако там някъде сред бялата пелена се притайва един опитен боец… Е, няма как, заместник-командирът на всеки обект трябва да бъде истински кучи син, той не бива да проявява жалост към подчинените, а ако тези чекисти искат да играят на войници, то нека да действат като войници, дявол да го вземе. Полковникът се обърна и пое обратно към жилищния блок.