Автомобилът на Герасимов спря пред служебния вход на Лефортовския затвор. Шофьорът остана в колата, а телохранителят последва председателя на КГБ. Герасимов показа служебната си карта на часовия на входа и продължи по-нататък, без дори да се спира. Служителите на КГБ строго съблюдаваха правилата за безопасност, но те познаваха своя председател по физиономия и много добре знаеха с каква власт разполага. Герасимов сви наляво и тръгна към служебните помещения. Директорът на затвора отсъстваше, разбира се, но един от заместниците му се намираше тук. Герасимов го завари да попълва някаква бланка.
— Добър вечер. — Очите на заместник-директора не изскочиха от орбитите си само защото той носеше очила.
— Другарю председател, не ме пре…
— Не беше нужно да ви предупредя.
— Заповядайте.
— Незабавно доведете тук подследствения Филитов — разпореди Герасимов рязко. — Незабавно — повтори той за авторитет.
— Слушам! — Заместник-директорът на затвора изтича до съседната стая. Върна се след по-малко от една минута. — Ще трябва да изчакаме пет минути.
— Погрижете се той да бъде облечен по съответния начин — напомни Герасимов.
— В своята униформа ли? — попита заместник-директорът с недоумение.
— Не, идиот — избухна Герасимов. — В цивилни дрехи. Той трябва да е представителен. Не държите ли тук всички негови лични вещи?
— Да, другарю председател, но…
— Не мога да стоя тук и да ви чакам цяла нощ — каза той тихо. Нямаше нищо по-опасно от един спокоен председател на КГБ. Заместник-директорът на затвора буквално излетя от стаята. Герасимов се обърна към телохранителя, на чието лице сияеше доволна усмивка. Никой не обичаше тъмничарите. — Какво мислиш, колко време ще ни трябва?
— По-малко от десет минути, другарю председател, дори и ако се наложи да търсят облеклото му. В края на краищата този мухльо знае какво топло местенце има и колко готино се служи тук. Познавам го.
— Така ли?
— В началото служил в ПГУ, но се проявил лошо още при изпълнение на първата задача и оттогава е в затвора.
Телохранителят си погледна часовника.
За цялата тази работа бяха нужни само осем минути. Филитов се появи облечен в своя костюм, макар че ризата му не беше закопчана, а връзката просто висеше на врата му. Заместник-директорът държеше в ръка един износен балтон. Филитов рядко си купуваше цивилни дрехи. Той беше полковник от Съветската армия и се чувстваше неудобно, когато не е в униформата си. Очите на стария полковник бяха объркани, изведнъж видя Герасимов.
— Какво има? — попита той.
— Вие ще дойдете с мен, Филитов. Закопчайте си ризата. Опитайте се поне да изглеждате като мъж.
Михаил Семьонович за малко не изруга в отговор, но съумя да задържи езика си зад зъбите. Погледът, който хвърли на председателя на КГБ, беше изпълнен с такава ярост, че телохранителят на Герасимов посегна към кобура на пистолета. Филитов си закопча ризата и притегна възела на вратовръзката, но тъй като нямаше огледало, тя остана изкривена настрани.
— Сега другарю председател, ако обичате да се разпишете…
— Вие ми предавате такъв опасен престъпник прост така?
— Не разбирам, другарю…
— Белезниците, човече! — ревна Герасимов.
Това, че чифт белезници лежаха върху бюрото на заместник-директора на затвора, не би изненадало никого. Той ги сложи на ръцете на Филитов и вече се канеше да пъхне ключа в джоба си, когато видя протегнатата ръка на Герасимов.
— Много добре. Утре вечер ще го върна обратно.
— Но вие трябва да се разпишете… — Заместник-директорът млъкна, виждайки, че говори зад гърба на отдалечаващия се председател на КГБ.
— При толкова много подчинени — забеляза Герасимов, обръщайки се към телохранителя, — срещат се и такива…
— Вие сте прав, другарю председател. — Четиридесет и две годишният телохранител, бивш полеви офицер, притежаваше невероятна физическа сила и владееше всякакви видове бойни изкуства. Филитов моментално разбра това по желязната хватка на неговата ръка.
— Филитов — забеляза председателят на КГБ, обръщайки се през рамото към стария полковник, — сега ще се повозим малко на кола, а после и на самолет. Ако се държите добре, няма да ви бъде сторено нищо лошо, дори може прилично да ви нахранят. Но ако започнете да се съпротивлявате, Василий ще ви накара да се разкайвате за това. Ясно ли е?