Райън тръгна към опашката на самолета, мина край обичайното си място, разположено малко по-напред от кабината на Ърни Алън в централната част, и зае едно кресло на последния ред в най-задния сектор на птицата. Тук почти всичко изглеждаше като в обикновен самолет, макар че креслата бяха по пет на ред вместо по шест. Това пространство прибираше излишъка от „видни личности“, за които нямаше място в предните салони. Джак си избра място от лявата страна, там, където креслата бяха по двойки, докато десетина пътници влязоха в салона и се втурнаха да седнат колкото се може по-напред — там, където, както ги бе посъветвал един от членовете на екипажа, полетът преминава по-гладко. Механикът щеше да седне от другата страна на пътеката, надясно от Райън, вместо в отреденото за екипажа отделение отпред. На Джак му се искаше тук да присъства още един член на екипажа, който би могъл да окаже помощ в случай на необходимост, но това прекалено щеше да бие на очи. На борда се намираше един съветски летец. Такава беше установената практика и не следваше да се отстъпва от нея. Цялата концепция се базираше на предпоставката, че всеки пасажер трябва да бъде напълно уверен: всичко преминава така, както следва.
В кабината първият пилот завършваше проверката на приборите и механизмите.
— Всички ли са на борда?
— Тъй вярно. Готови сме за затваряне на вратите.
— Обърнете внимание на индикаторната лампичка над служебния вход. С нея става нещо странно — каза Фон Айк, обръщайки се към бордовия инженер.
— Неизправност ли има? — попита съветският летец от подвижната седалка. Внезапното разхерметизиране по време на полета е проблем, който безпокои всички пилоти.
— Всеки път, когато проверяваме тази врата, констатираме, че всичко е наред. Най-вероятно прави бели релето на пулта за управление, но още не сме открили неизправността. Аз сам проверявах тази проклета врата — увери той руския летец. — Трябва да има нещо в електрическата схема.
— Готови за старт — чу се гласът на бордовия инженер.
— Добре. — Пилотът погледна през илюминатора, за да се убеди, че са откачили стълбите от самолета, докато летците си сложиха слушалките. — От дясната страна всичко е чисто.
— Отляво всичко е наред — разнесе се гласът на бордовия инженер.
— Пуск на първи двигател. — Бутоните натиснати, превключвателите завъртени и крайният ляв мотор започна да върти лопатките на своята турбина. Стрелките на приборите се отклониха и скоро се установи режим на празен ход. Сега, когато самолетът получи възможност да се снабдява сам с електроенергия, захранването от генератора се прекъсна.
— Пуск на четвърти двигател — каза пилотът. Той превключи микрофона си към системата, озвучаваща салоните. — Дами и господа, говори полковник Фон Айк. Включваме двигателите и след пет минути започваме рулиране. Притегнете коланите, умоляват се пушачите да потърпят още няколко минути.
Разположил се в креслото на задната редица, Райън беше готов да убие някого за цигара. Механикът го погледна и се усмихна. Да, той е достатъчно як, за да се справи с това, помисли си Джак. Главният сержант от ВВС навярно гонеше петдесетте, но приличаше на мъж, способен да преподава добри маниери на един краен защитник от Националната футболна лига. На ръцете си носеше кожени работни ръкавици, плътно притегнати към едрите китки.
— Готов ли сте? — попита Джак. Нямаше опасност от подслушване — шумът от двигателите бе отвратително силен.
— Веднага щом кажете, сър.
— Няма нужда да казвам. Вие сам ще видите.
— Хъм — измърмори Герасимов. — Още не сме пристигнали.
Товарният терминал беше затворен и неосветен — имаше светлина само в района около прожекторите на охраната.
— Да натисна ли клаксона? — попита шофьорът.
— Не си струва. Няма закъде да бързаме. Какво?… — Един охранител в униформа им махна да спрат. Те вече бяха минали през един контролно-пропускателен пункт. — А, ясно, американският самолет се готви да излети. Заради него трябва да е тази бъркотия.
Охранителят се приближи до прозореца на шофьора и поиска да покажат пропуски. Шофьорът небрежно посочи с ръка един от мъжете, седящ на задната седалка.
— Добър вечер, ефрейтор — измърмори Герасимов и показа служебната си карта. Младежът отдаде чест. — След няколко минути тук ще пристигне самолет — той е за мен. Изглежда, че движението се задържа заради американската делегация. Осигурена ли е тяхната безопасност?