— Нападнаха ни — съобщи офицерът без всякаква необходимост.
— Съберете вашите войници — ето тук. — Покришкин се огледа и видя бягащи мъже. Те бяха облечени в съветски униформи, но генералът тутакси разбра, че това не са руски войници. Той се качи в каросерията на джипа и над главата на изумения офицер от КГБ насочи картечницата към тях. Натисна спусъка, но изстрели не последваха и той трябваше да издърпа затвора. Покришкин за втори път натисна спусъка и сега изпита удоволствието да види как трима афганистанци паднаха като подкосени. Командирът на охранителната рота нямаше нужда от по-нататъшни указания. Той извади радиостанцията и започна да дава заповеди. И веднага сражението се изроди и се превърна в бъркотия, както неминуемо трябваше да стане — и нападащите, и отбраняващите се бяха облечени в еднакви униформи и въоръжени с еднакви автомати. Но афганистанците бяха повече, отколкото руснаците.
Морозов и още няколко мъже изскочиха от общежитието веднага щом чуха тътнежите на експлозиите и изстрелите. По-голямата част от тях бяха изкарали военната си служба в армията, макар че самият той бе освободен от нея. Впрочем това не беше от особено значение — никой от тях нямаше представа какво следва да се направи. И изведнъж от тъмнината изтичаха петима войници. Те носеха униформи, а в ръцете си стискаха автомати.
— Бързо бягайте след нас! — каза сержантът. Внезапно отблизо се чуха изстрели на автоматично оръжие и двама войници паднаха — един загина, а вторият беше ранен, но той успя да се обърне и да пусне в тъмнината един дълъг ред. Там някъде, зад снежната завеса, се разнесе пронизителен писък, последван от викове. Морозов изтича вътре в сградата и каза на всички, които се намираха там, да бягат към изхода. Не стана нужда да бъдат убеждавани младите инженери.
— Нагоре, към върха на хълма — изкомандва сержантът. — Към жилищния блок. — Четиримата войници от КГБ, останали живи, поведоха инженерите, оглеждайки се наоколо в търсене на противник, но виждаха само проблясванията на изстрелите. Сега от всички страни летяха куршуми. Още един войник падна с предсмъртен стон, но сержантът успя да повали афганистанеца, който го бе убил. Когато последният инженер избяга от общежитието, сержантът и единственият останал жив войник вдигнаха автоматите на убитите и поведоха ранения си другар нагоре по планинския склон.
Това е прекалено голяма операция за осемдесет човека, със закъснение разбра Стрелеца. Твърде обширна територия трябваше да се обхване, имаше прекалено много сгради на нея, но наоколо живееха множество неверници и именно по тази причина той бе довел воините си тук. Пред очите му един от бойците взриви с противотанкова граната РПГ-7 някакъв автобус. Той се подпали, излезе от пътя и се затъркаля надолу по склона. Отвътре долетяха виковете на загиващите руснаци. Муджахидините нахлуха в сградите с взривни материали. Откривайки струговете, потънали в машинно масло, те заложиха зарядите под тях и успяха да избягат навън, преди да са загърмели взривовете и да е започнал пожарът. Стрелеца късно разбра в коя сграда се помещава казармата на охраната, сега това здание гореше и той поведе групата си, за да унищожи войниците, които вече бяха го напуснали. И закъсня. Една случайна мина прекъсна електрическия кабел, по който постъпваше енергия за осветлението на обекта, и сега хората му почти нищо не виждаха заради ослепителните проблясвания на собствените им автомати.
— Браво, сержант! — похвали полковник Бондаренко момчето. Той вече се бе разпоредил всички инженери да се качат на втория етаж. — Ще обкръжим този блок и ще го защитаваме. Ако се наложи да отстъпим, ще се изтеглим и ще заемем кръгова отбрана на първия етаж. Стените са от бетон. Ще издържат куршумите, а противотанковите гранати — това е друго нещо. Изпратете един човек вътре — нека да събере хората, преминали военна подготовка. Дайте им тези два автомата. Всеки път, когато някой от нашите хора излезе от строя, предавайте оръжието на някой, който умее да си служи с него. Аз сега ще дойда в сградата — може би там има все някой действащ телефон.
— В служебното помещение на първия етаж има радиотелефон — съобщи сержантът. — Тук има радиотелефони във всички сгради.
— Чудесно. Заемете кръгова отбрана, сержант. След две минути ще се върна. — Бондаренко се втурна към блока. Радиотелефонът висеше на стената и полковникът с облекчение забеляза, че апаратът е военен модел — захранван от собствена батерия. Бондаренко го откачи от куката и побягна навън.