— Чичо Джо, говори Уили. Връщаме се. Слънцето залезе.
— Възможно е да са ги забелязали — съобщи офицерът свързочник на капитана.
— Само това ни липсваше! — Манкузо излезе напред. — Гудман, завой надясно, курс нула-осем-пет. Движете се към брега със скорост десет възла.
— Сонар вика Мостик. Контакт на пеленг две-девет-шест. Дизелов двигател — чу се гласът на Джоунс. — Два винта.
— Навярно патрулна фрегата на КГБ, най-вероятно тип „Гриша“ — забеляза Рамиус. — Обичайно патрулиране.
Манкузо не каза нищо, само даде знак на групата за водене на огъня. Те следваше да изчислят координатите на целта, отправяща се към открито море, докато „Далас“ пое курс към брега на перископна дълбочина с издигната над водата антена.
— Внимание, девет-седем-едно, говори центърът за управление на полетите Великие Луки. Завийте надясно на нов курс — едно-нула-четири — съобщи един руски глас в слушалките на полковник Фон Айк. Пилотът натисна превключвателя на пулта за управление.
— Повторете, Луки. Лошо ви чувам.
— Девет-седем-един, има нареждане да завиете надясно на нов курс едно-нула-четири и да се върнете в Москва.
— А, разбрано, благодаря, Луки, но ние не сме съгласни. Продължаваме полета по курса две-осем-шест съгласно плана. Край на връзката.
— Девет-седем-един, нареждам незабавно да се върнете в Москва! — настоя авиодиспечерът.
— Разбрано. Благодаря. Край на връзката. — Фон Айк погледна автопилота, за да се увери, че самолетът запазва зададения курс, и продължи наблюдението. Винаги съществуваше вероятност да се появят други самолети.
— Но вие не правите завой за връщане — каза руският летец по системата за вътрешна връзка.
— Не, разбира се. — Фон Айк го погледна. — Доколкото знам, нищо не сме забравили в Москва.
— Но вие получихте заповед…
— Момчето ми, аз командвам този самолет и моята заповед е да летим за Шенън.
— Но… — Руснакът откопча колана и започна да става.
— Седнете — изкомандва пилотът рязко. — Никой не смее да излиза от кабината без мое разрешение, господине. Вие сте гост на моя самолет и сте абсолютно задължен да правите това, което ви казвам. — По дяволите, помисли Фон Айк, всичко трябваше да премине по-гладко. Той даде знак на инженера, който завъртя друг превключвател. Сега угасна осветлението във всички салони на боинга. От този момент VC-137 започна да се движи без всякакви светлини. Пилотът отново включи радиопредавателя.
— Луки, тук е девет-седем-един. Имаме неизправности в електрическата мрежа. Не мога да направя резки промени на курса, докато не отстраним повредата. Как ме чувате? Приемам.
— Какъв е проблемът? — попита авиодиспечерът.
Полковникът не знаеше какви указания са дадени на диспечера, затова пусна следващата поредица от лъжи.
— Луки, самите ние още не знаем. Неочаквано се изключи осветлението. Пълно затъмнение. Сега летим без всякакви светлини. Леко съм обезпокоен и затова ви моля да не ме разсейвате. — Това изявление му спечели две минути мълчание, през които самолетът измина тридесет и два километра.
— Девет-седем-едно, съобщих в Москва за вашите затруднения. Те ви съветват незабавно да се върнете. Подготвя се писта за аварийно приземяване — каза авиодиспечерът.
— Разбрано. Благодаря, Луки, но не мога да поема риска да променя курса в дадения момент. Надявам се, че ме разбирате. Работим за отстраняването на повредата. Останете на връзка. Ще ви държим в течение. — Полковник Фон Айк погледна часовника на пулта за управление. Още тридесет минути до крайбрежието.
— Какво? — попита майор Зарудин. — Кой се е качил на американския самолет?
— Председателят Герасимов и арестуваният вражески шпионин — отговори Ватутин.
— Герасимов се е качил на американски самолет ли? Вие твърдите, че председателят на КГБ е изменил на родината и отлита с американски самолет! — Майор Зарудин, началникът на службата за безопасност на аерогарата, пое решаването на проблема под свой контрол така, както е предписано в правилниците. Влизайки в кабинета си, той завари там двама полковници, един подполковник, шофьор и някакъв си американец — и чу най-безумната история, която изобщо е слушал. — Трябва да поискам указания.
— Аз съм по-старши от вас по звание — рече Головко.
— Но не сте по-старши от моя началник — напомни Зарудин, протягайки ръка към телефона. Той успя да убеди авиодиспечерите да се опитат да върнат американския самолет в Москва, но пилотът отказа, както следваше и да се очаква.