— Разстояние около шест хиляди ярда — съобщиха от групата за управление на огъня.
— Сега започва забавната част — забеляза Манкузо. — Ето ги при мен. Пеленг — сега!
— Нула-девет-едно.
— Разстояние. — Манкузо натисна спусъка на лазерния далекомер.
— Шестстотин ярда.
— Браво, щурман. Решение за атаката срещу „Гриша“? — зададе той въпрос на групата за водене на огъня.
— Втора и четвърта тръба са готови за стрелба. Външните люкове са все още затворени, капитане.
— Нека да останат затворени. — Манкузо тръгна към долния люк на рубката. — Помощник, поемете командването. Аз сам ще взема участие при посрещането на пристигащите. Колкото по-бързо го направим, толкова по-добре.
— Стоп машини — разпореди се помощникът. Манкузо отвори долния люк и започна да се изкачва по стълбата за мостика. След него веднага затвориха долния люк. Той чуваше как вълните се разбиват в горната част на рубката. Манкузо развъртя колелото, което затяга люка, и с мъка повдигна тежкия стоманен капак. Усилията му веднага бяха възнаградени — в лицето го плисна леденостудената солена вода, миришеща на нефт, но капитанът не обърна внимание на това и стъпи на мостика.
В началото той се обърна назад по посока на кърмата. И видя „Гришата“ с мачтова светлина ниско на хоризонта. После погледна напред и извади джобното фенерче. Той насочи лъча право към приближаващата се гумена лодка и изчука буквата „Д“ по морзовата азбука.
— Светлина, погледнете, светлина! — възкликна Мария. Кларк се обърна, погледна напред и насочи лодката към светлината. После видя още нещо.
Патрулният катер, преследващ Кларк, се намираше на две мили от него, при това прожекторите му шареха на съвсем друго място. Капитанът се обърна на запад, за да хвърли поглед към другата цел. Манкузо смътно си спомняше, че гришите имат прожектори, но си бе позволил да пренебрегне този факт. А нима трябва да се вземат под внимание прожекторите, след като подводницата плава под водата. Необходимо е, напомни си Манкузо, ако тя е на повърхността. Фрегатата беше прекалено далеч, за да забележи подводната лодка, било с прожектори или без тях, но тази ситуация можеше бързо да се измени. Той наблюдаваше как лъчите от прожекторите на „Гришата“ обхождат морската повърхност и прекалено късно разбра, че фрегатата навярно вече е открила „Далас“ с радара си.
— Давай, Кларк, побързай, дявол да го вземе! — изкрещя Манкузо, надвиквайки шума от вълните и размахвайки фенерчето наляво и надясно. Следващите тридесет секунди сякаш се проточиха до безкрайност. И ето че гумената лодка се докосна до рубката.
— Помогнете на дамите — каза Кларк. Той притискаше гумената лодка към рубката на подводницата с помощта на двигателя. „Далас“ продължаваше да се движи, той трябваше да се движи, за да поддържа тази дълбочина, когато подводният кораб не е нито потопен, нито на повърхността. Първата от жените се движи като младо момиче, помисли си шкиперът, помагайки й да премине на мостика. Втората беше мокра и трепереше. Кларк се задържа за малко в лодката, като постави една малка кутия над мотора. Манкузо не можеше да разбере по какъв начин кутията се държи там устойчиво, но скоро се досети, че може би е намагнетизирана или е снабдена с прилепваща подложка.
— Спускайте се по стълбата — каза Манкузо на жените.
Кларк се качи на мостика и каза нещо, вероятно същото, само че на руски. Към Манкузо той се обърна на английски:
— До взрива остават пет минути.
Жените вече бяха почти слезли, Кларк ги последва и най-накрая тръгна Манкузо, след като хвърли прощален поглед към гумената лодка. Но последното, което видя, бе патрулният кораб на пристанището, държащ курс право към тях. Капитанът скочи долу и затвори след себе си тежкия люк. После натисна бутона за вътрешната връзка.
— Незабавно потапяне и потегляме.
Под тях се отвори долният люк и Манкузо чу командата на помощника:
— Дълбочина деветдесет фута, две трети мощност, завой наляво.
Един старшина посрещна дамите в подножието на шахтата, която слизаше от мостика. Всеки друг път щеше да го напуши смях. Кларк взе жените под ръка и ги поведе към тяхната каюта. Манкузо се запъти към командната рубка.
— Поемам командването — заяви той.
— Капитанът поема командването — повтори помощникът. — Радистът съобщава, че е засякъл разговори по радиото наблизо на УКВ, по всяка вероятност между „Гришата“ и патрулния катер.
— Рулеви, поемаме нов курс три-пет-нула. Трябва да се озовем под леда. Те, изглежда, знаят, че сме тук, или поне се досещат, че има нещо. Щурман, каква е обстановката на картата?