— Ще се наложи скоро да направим завой. На хиляда ярда оттук следват плитчини. Препоръчвам курс две-девет-едно. — Манкузо тутакси се разпореди за изменение на курса.
— Дълбочина осемдесет и пет фута, излизаме на равен кил — съобщи офицерът при дълбокомера. — Скорост осемнадесет възла. — Един рязък взрив даде да се разбере, че гумената лодка е унищожена.
— Добре, момчета, сега ни остава само едно — да изчезнем! — каза Манкузо на офицерите в центъра за управление на огъня. И изведнъж се чу един пронизителен звук, който им подсказа, че това няма да бъде лесно.
— Мостик, докладва Сонар. Подложени сме на активна хидролокация. Това е лъчът „Гриша“ — съобщи Джоунс, използвайки жаргонното название на руския хидролокатор. — Вероятно сме засечени.
— Трябва да минем под леда — забеляза щурманът.
— Разстоянието до целта?
— Съвсем малко под четири хиляди ярда — съобщи офицерът от групата за водене на огъня. — Втора и четвърта торпедна тръба са готови.
Проблемът обаче се състоеше в това, че те нямаха право да открият огън. „Далас“ се намираше в руски териториални води и дори ако „Гришата“ започне да стреля по тях, американската подводница не можеше да отвърне със същото — това нямаше да бъде акт на самоотбрана, а започване на открити военни действия. Под кила на подводния кораб имаше девет метра вода, а над бойната рубка — само шест, минус дебелината на леда.
— Марко, какво е вашето мнение?
— Първо ще поискат указание — прецени Рамиус. — С колкото повече време разполагат, толкова е по-вероятно да открият стрелба.
— Ясно. Пълен напред! — изкомандва Манкузо. При скорост тридесет възла те щяха да се озоват в международни води след десет минути.
Капитанът премина напред в сонарния отсек.
— „Гришата“ преминава перпендикулярно на посоката с левия си борд — съобщи Джоунс.
— Какво значи това?
— Високите честота действат в леда доста добре — отговори Джоунс. — Той ни търси навсякъде. Знае, че тук има нещо, но не може да определи мястото.
Капитанът вдигна слушалката на телефона.
— Да се пуснат две петфутови шумни примамки. Една двойка бълбукащи „торпеда“ бяха пуснати от левия борд на подводницата за отвличане на вниманието.
— Много добре, Манкузо — забеляза Рамиус. — Неговият сонар ще се увлече по тях. Ще му бъде трудно да маневрира сред леда.
— Всичко ще стане ясно само след една минута. — Едва изрекъл капитанът тази фраза — изотзад подводницата бе разтърсена от мощен взрив. От носовата част на подводната лодка отекна един женски писък. Капитанът взе слушалката.
— Пълен напред!
— Изненадах се, че той стреля толкова бързо след пускането на примамките — каза Рамиус.
— Губим хидролокационен контакт, шкипер — съобщи Джоунс. Екранът на монитора избледня и се заля с шумове. Капитанът и Рамиус преминаха в задната част на подводницата. Щурманът бе очертал курса върху една карта.
— Вижте какво, ще се наложи да пресечем ето това място, където свършва ледът. Готов съм да се обзаложа, че те знаят за това. — Капитанът вдигна глава. Все още бяха обект на активно хидролокационно издирване и все още не можеха да отвърнат на огъня. А на този „Гриша“ можеше да му провърви.
— По радиото! Манкузо, разрешете ми да поговоря по радиото! — възкликна Рамиус.
— Ние никога не постъпваме така — каза капитанът. — Американската доктрина гласи, че трябва да отстъпим и в никой случай да не позволим да разберат, че тук се е намирала подводница.
— Аз го знам. Но ние не сме американска подводница, капитан Манкузо. Ние сме съветска подводна лодка — забеляза Рамиус. Барт Манкузо кимна. Той никога не бе прибягвал до подобна игра.
— Да изплаваме на антенна дълбочина!
Радистът настрои предавателя на честотата на морската погранична охрана и тънката антена за УКВ се показа над леда. Заедно с нея изскочи и перископът.
— Ето го, той е съвсем близко.
— Радиолокационен контакт пеленг две-осем-едно — съобщиха по високоговорителя.
Капитанът на „Гришата“ се завръщаше след едноседмично патрулиране в Балтийско море със закъснение от шест часа и предвкусваше четиридневната почивка. И изведнъж от пристанището на Талин постъпи радиограма за неразпозната лодка, излязла от пристанището — преследвана от катер на КГБ; после била забелязана неголяма експлозия недалеч от катера на КГБ, а също имало няколко хидролокационни контакта. Двадесет и девет годишният старши лейтенант, назначен само преди три месеца за командир на фрегатата, бързо оцени ситуацията и даде залп по това място, където се намираше сонарният контакт, представляващ според неговия сонарен оператор подводница. Сега командирът на фрегатата размисляше дали не е направил грешка и доколко ужасна може да се окаже тя. Знаеше само едно: нямаше никаква представа относно това, което става, но ако преследваше подводница, тя плаваше на запад.