— Господин генерален секретар, ако смятате способността да превърнете всеки град, всеки дом в моята страна в огън — като този, който е пред вас…
— И в моята страна също, Райън — прекъсна го Нармонов.
— Да, също във вашата страна и в редица други. Вие сте в състояние да унищожите почти цялото население в моята страна, а ние можем да убием почти всеки човек във вашата — шестнадесет минути, дори по-малко, след като вдигнете телефонната слушалка или след като моят президент стори това. И как наричаме едно такова положение? Наричаме го „стабилност“.
— Да, Райън, това е стабилност — рече Нармонов.
— Не, ние използваме като техническа характеристика на подобна ситуация съкращението ГВИ — гарантирано взаимно изтребление. От лингвистична гледна точка това едва ли е съвсем удачно, затова пък е достатъчно точно. Съществуващата сега ситуация е безумна, напълно безумна, и фактът, че в нейното създаване са взели участие интелигентни хора, не променя нещата към по-добро.
— Но тя действа успешно, нали така?
— Защо трябва да считаме за стабилна една ситуация, при която неколкостотин милиона хора се намират на по-малко от един час от смъртта. Защо трябва да смятаме оръжието, способно да ги защити, за опасно? Не се ли обръща тук всичко с главата надолу?
— Но ако ние никога не прибегнем до това оръжие?… Нима смятате, че аз ще мога да живея с такова престъпление на съвестта си?
— Не, не мисля, че някой човек би могъл да живее, но съществува вероятност за грешки, недоразумения. Виновникът може след една седмица да сложи край на живота си, но за всички нас вече ще бъде късно. Тези проклети неща са прекалено лесни за използване. Натискаш бутона, те излитат в небето и много вероятно попадат в целта, защото нищо не може да попречи. Тоест, ако няма нещо, което да застане на пътя им, те непременно ще достигнат до местоназначението. И докато някой е уверен, че те са ефективни, няма да му бъде никак трудно да ги използва.
— Бъдете реалист, Райън. Нима смятате, че някога ще се избавим от ядреното оръжие?
— Да, ние никога няма да се избавим от всички атомни оръжия, разбирам го. Двете страни ще запазят способността да причиняват немалко щети една на друга, но ние сме в състояние да направим този процес по-сложен, отколкото е в момента. Ние ще можем да предоставим на всеки от нас още една причина, поради която не бива да се натиска този бутон. В това няма нищо дестабилизиращо, сър. Това е само допълнителен аргумент в защита на вашата съвест.
— Вие говорите подобно на вашия президент — усмихна се Нармонов.
— Но той е прав — отвърна Райън с усмивка.
— Достатъчно трудно е да споря с един американец. Да споря с двама, е непосилно за мен. Какво възнамерявате да правите с Герасимов? — попита генералният секретар.
— Всичко ще се изпипа тихо и спокойно по напълно очевидни причини — каза Джак, надявайки се да бъде именно така.
— Ако неговото бягство стане известно на обществеността, това може да нанесе тежък удар на моето правителство. Може би е удачно да съобщим, че е загинал при самолетна катастрофа.
— Ще предам вашето предложение на моето правителство — ако ми разрешат да го сторя. Можем също да не разгласяваме за случая с Филитов. Такива сензации никога не носят полза, те могат само да затруднят отношенията между нашите страни. И ние като вас желаем да бъде подписан договорът за съкращаване на стратегическите въоръжения — та макар и да е само заради средствата, които ще икономисат двете страни.
— Няма да са кой знае какви — поклати глава Нармонов. — Няколко процента от военния бюджет.
— В нашите правителствени среди се шири една поговорка, сър. Милиард оттук, милиард оттам — и току-виж, че се е събрала порядъчна сума.
Нармонов се разсмя.
— Ще позволите ли да ви задам един въпрос? — попита Райън.
— Да, разбира се.
— Какво ще правите със спестените пари? Предполага се, че трябва да имам известна представа.
— Тогава можете да изкажете своите предложения. Защо ви се струва, че аз знам? — попита Нармонов. Той стана и Райън се надигна заедно с него. — Като се върнете в посолството, кажете на вашите хора, че ще бъде по-добре и за двете страни да запазят случилото се в тайна.
След половин час Райън бе свален пред официалния вход на посолството. Първият, който го видя, беше един сержант от морската пехота. Вторият — Кандела.
VC-137 се приземи в Шенън с десет минути закъснение поради насрещен вятър над Северно море. Механикът и един сержант от ВВС изведоха пътниците през главния вход, а когато всички напуснаха самолета, се върнаха обратно, за да отворят задния. Докато в централната сграда на аерогарата блясваха светкавици на фотоапарати, към задната част на боинга изтъркаляха една стълба и от самолета излязоха четирима човека, облечени в бели маскировъчни халати на сержанти от американските военновъздушни сили. Те седнаха в една кола, която ги откара до края на терминала, където се качиха на друг самолет от Осемдесет и девета военнотранспортна ескадрила, VC-20, военен вариант на „Гълфстрийм III“.