В началото се показа един джип. Двама морски пехотинци в синя униформа се приближиха до гроб и сложиха една подставка пред него. Те трябва да са се готвили, защото това им отне само три минути, констатира руският генерал, гледайки часовника си. После иззад дърветата се появи един лекотоварен камион, съпроводен от няколко джипа. В каросерията на този автомобил имаше полиран дъбов ковчег. Камионът спря на няколко метра от гроба. Почетният караул се построи.
— Позволете да попитам защо в края на краищата съм тук? — обърна се Далматов към генерал Крофтър в един момент, когато вече не можеше да сдържи любопитството си.
— Вие сте служили в танковите войски, нали?
— Да, генерал Крофтър, също като вас.
— Именно по тази причина сте тук.
Шестима морски пехотинци от почетната охрана положиха ковчега върху подставката. Старши сержантът, който командваше строената част, сне капака от ковчега. Крофтър се приближи до гроба. Далматов ахна от изненада, когато видя кой се намираше вътре.
— Филитов!
— Виждам, че сте били познати — чу се отзад нечий глас.
— Вие сте Райън. — Близо до него стояха останалите: Ритър от ЦРУ, генерал Паркс и една млада двойка. Навярно са тридесетгодишни, помисли си Далматов, гледайки младите хора. Жената изглеждаше бременна, макар и в ранен стадий. По лицето й, галено от нежния пролетен бриз, се стичаха сълзи: тя тихо ридаеше.
— Да, сър.
Руският генерал направи жест към ковчега.
— Къде… как успяхте…
— Аз току-що долетях от Москва. Генералният секретар прояви разбиране и ми позволи да взема със себе си униформата на полковника и неговите бойни отличия. Той каза, че в дадения случай предпочита да помни подвизите, за които той е получил тези три златни звезди. Ние се надяваме, че ще съобщите на народа си, че полковник Михаил Семьонович Филитов, три пъти герой на Съветския съюз, тихо се е поминал в съня си.
Генерал Далматов почервеня.
— Той е изменник, предал е страната си… аз не възнамерявам да остана тук…
— Генерале — рязко каза Райън, — трябва да ви бъде ясно, че генералният секретар няма да се съгласи с подобно твърдение. Този човек се е проявил като истински герой както по отношение на вашата страна, така и по отношение на нашата. Кажете ми, генерале, в колко битки сте участвали вие? Колко рани сте получили, защитавайки страната си? Нима можете да погледнете този човек и да го наречете предател? Както и да е… — Райън направи знак на сержанта и той тутакси затвори капака на ковчега. После един друг морски пехотинец сложи върху ковчега съветското знаме. Една група стрелци се приближиха пред гроба. Райън извади лист хартия от джоба си и прочете кратко описание на подвизите на полковник Филитов. Стрелците вдигнаха пушките и дадоха залп. Тръбачът изсвири отбой.
Далматов застана мирно и отдаде чест. Жалко, че се наложи да проведем тайно тази церемония — помисли си Райън, — но нейната простота й придаваше достойнство и това я правеше достатъчно подобаваща.
— Но защо именно тук? — попита Далматов.
— Бих предпочел погребението да се бе състояло на Арлингтънското гробище, но това можеше да привлече внимание. Ето там, зад тези хълмове, се е развивала битката при Антиетам. В най-кървавия ден на нашата Гражданска война съюзните войски са отблъснали първия опит на генерал Лий да нахлуе на север след едно отчаяно сражение. Мисля, че това място е подходящо за погребение — завърши Райън. — Ако един герой трябва да почива в безименен гроб, следва да бъде погребан близо до място, където са паднали другари по съдба.
— Другари ли?
— Така или иначе ние всички се борим за това, в което вярваме. Не е ли това една обща допирна точка? — попита Райън. Той тръгна към колата си, оставяйки генерал Далматов потънал в размисъл.