— Как се казваше? О, да „Тайфун“, който вашите момчета загубиха край Каролина. Тогава бях в Лондон. Изобщо не ме запознаха.
— Мисля, че двата инцидента илюстрират проблема, пред който сме изправени ние, руснаците. Не можем да се доверим на нашите подводници напълно, както вие разчитате на вашите.
— Хм. — Да не вземе да спомене и за командирите, каза си наум Райън, внимавайки да не позволи на лицето си да издаде нещо.
Головко настоя:
— Но мога ли да ви задам един въпрос по същество?
— Стига само да не очаквате отговор по същество — усмихна се Райън под мустак.
— Ще има ли вашето разузнаване възражения срещу предложението по проектодоговора?
— Ами как бих могъл да знам за това? — Джак замлъкна. — Какво ще кажете за вашето?
— Нашите органи на Държавна сигурност вършат това, което им се нареди — увери го Головко.
Правилно, каза си Райън.
— В нашата страна, ако президентът реши, че договорът по разоръжаването му харесва, и мисли, че може да го прокара през Сената, няма значение какво мислят ЦРУ и Пентагонът.
— А вашият военнопромишлен комплекс… — Головко прекъсна Джак.
— Боже Господи, вашите момчета наистина обичат да залагат на този кон, нали? Сергей Николаевич, вие би трябвало да знаете това по-добре.
Но Головко беше офицер от военното разузнаване и можеше и да не знае. Райън много късно се сети. Степента, в която Америка и Съветският съюз не се разбираха един друг, бе толкова забавна, колкото и извънредно опасна. Джак не знаеше дали разузнавателната общност тук се опитва да изкара наяве истината, както прави сега ЦРУ, или просто казва на своите господари това, което искат да чуят — както често бе правило ЦРУ в миналото… Вероятно второто, помисли си той. Руските разузнавателни служби са без съмнение политизирани, също както по-рано бе ЦРУ Едно хубаво нещо стори съдията Мур: той работи дяволски упорито да сложи край на това. Но съдията нямаше особено желание да стане президент — което го правеше различен от неговите съветски колеги. Един ръководител на КГБ тук стигна до върха и поне още един друг се опита да го направи. Това превръщаше КГБ в политическа креатура, което засягаше неговата обективност. Джак глътна от питието си и въздъхна. Проблемите между двете страни нямаше да свършат, ако всички неверни представи бъдат погребани, но поне нещата можеха да станат по-управляеми.
Може би. Райън не можеше да не си признае, че подобна панацея ще бъде погрешна, както всички останали, но в края на краищата никой още не се бе опитал да я приложи на практика.
— Мога ли да ви направя едно предложение?
— Естествено.
— Да зарежем професионалния разговор и да ми разкажете за тази зала, докато се наслаждавам на шампанското. — Това ще спести и на двама ни маса време, когато пишем утре отчети за състоялия се разговор, помисли си Райън.
— Може би бих могъл да ви доставя малко водка?
— Не, благодаря, тази пенлива течност е великолепна. Местно ли е?
— Да, от Грузия — каза Головко с гордост. — Мисля, че е по-добро от френското.
— Не бих имал нещо против да занеса няколко бутилки вкъщи — съгласи се Райън.
— Разчитайте на мен — обеща Головко, а в смеха му прозвуча чувство на удоволствие от силата. — И тъй, дворецът е завършен през 1851 година и е струвал единадесет милиона рубли, една доста внушителна за времето си сума. Това е последният голям дворец, който изобщо е построен, и мисля, че е най-добрият…
Райън не беше единственият, който обикаляше из залата, разбира се. Повечето хора от американската делегация досега не я бяха виждали. Отегчени от скучната обстановка на приема, руснаците ги развеждаха и показваха забележителностите. Няколко души от посолството се влачеха подир тях и небрежно разглеждаха нещата.
— И тъй, Михаил Семьонович, какво мислиш за американските жени? — попита министърът на отбраната Язов своя помощник.
— Тези, които идват насам, не са привлекателни, другарю министър — отвърна полковникът.
— Кльощави са… да, бях забравил, че вашата хубава Елена беше също слаба. Прекрасна жена беше тя, Михаил Семьонович.
— Благодаря, че ми напомняте, Дмитрий Тимофеевич.
— Здравейте, полковник — каза една от американските дами на руски.
— А, да, госпожо…
— Фоли. Ние се виждахме на хокейния мач миналия ноември.
— Ти познаваш тази жена? — попита министърът помощника си.
— Моят племенник, не, моят праплеменник Михаил, правнук на сестрата на Елена, играе в детската хокейна лига и аз бях поканен на мач. Оказа се, че са пуснали един империалист в отбора — отговори той, повдигайки вежди.