— И какво чудно има в това? Майорът имаше високо кръвно налягане, значи е пиел и лекарства, нали? Това е нормално и го правят много хора.
— Да — поколеба се Моли, — но Виктория смята, че може да е умрял от тези хапчета.
— О, това вече е прекалено! Искаш да кажеш, че някой може да е сменил лекарството за високо кръвно с нещо друго и да го е отровил?
— Зная, че звучи абсурдно — каза Моли смутено. — Но изглежда Виктория смята така.
— Тя е глупачка! Можем да отидем и да попитаме доктор Греъм. Предполагам, че ще знае за какво става дума. Но това е такава глупост, че изобщо не си струва да го занимаваме!
— И аз мисля така.
— И защо Виктория е решила, че някой може да е отровил майора? Да сложи други хапчета в същото шишенце?
— Не можах да разбера много добре — отговори Моли. — Струва й се, че по-рано тези хапчета ги е нямало в стаята му.
— Това са пълни глупости — отсече Тим Кендъл. — Та той ги е пиел непрекъснато заради кръвното си!
Той се обърна и безгрижно тръгна към вратата, за да потърси управителя на хотела по някаква работа.
Но Моли не можеше да изостави въпроса толкова лесно. След като премина напрежението около обяда, тя отново попита мъжа си:
— Тим… Мислех си… Ако Виктория тръгне да говори за това наляво и надясно… не е ли по-добре все пак да попитаме някого?
— Мила моя! Робъртсън и другите бяха тук, огледаха всичко и зададоха всичките въпроси, които искаха да зададат.
— Да, но ти знаеш как приказват тези момичета, когато си навият нещо на пръста…
— Е, добре де! Ще отидем да попитаме Греъм. Той би трябвало да знае по-добре от нас.
Доктор Греъм седеше на терасата си с книга в ръка. Младата двойка отиде при него и Моли се впусна в обяснения. Тъй като те бяха доста объркани, Тим реши да се намеси.
— Звучи доста идиотско — каза той с неудобство, — но доколкото успях да разбера, това момиче си е набило в главата, че някой е сложил някаква отрова в… как се казваше… Сера… нещо такова.
— А защо смята така? — попита доктор Греъм. — Може би е видяла или дочула нещо… Иначе откъде ще й хрумне такова нещо?
— Нямам представа — отговори Тим безпомощно.
— Моли, друго лекарство ли е намерила?
— Не — отговори Моли. Струва ми се каза, че е видяла шишенце Серен… Севен…
— Серенит — помогна й докторът. — Това е съвсем нормално. Добре известен препарат. Майорът го е вземал редовно.
— Но Виктория каза, че не го е виждала в стаята му преди това.
— Не го е виждала в стаята му? Откъде й е дошло наум това?
— Не зная. Зная само, че го каза. На рафта в банята имало всякакви други неща, но не и такова шишенце. Аспирин, паста за зъби, крем за бръснене… о, тя изброи всичко. Предполагам, че докато е чистила, е научила наизуст какво има. Само че не била виждала този Серенит до деня на смъртта му.
— Това е много странно — каза доктор Греъм рязко. — Сигурна ли е в това?
Необикновената острота на тона му накара и двамата му събеседници да го погледнат. Не бяха очаквали доктор Греъм да реагира така.
— Стори ми се, че е сигурна — каза Моли бавно.
— Може би е искала да предизвика някаква сензация — предположи Тим.
— Мисля, че е най-добре сам да поговоря с това момиче — отвърна доктор Греъм.
Виктория изпита неприкрито удоволствие, задето й дадоха възможност да разкаже каквото знае.
— Не искам има никакви неприятности — каза тя. — Аз не сложила онез хапчета там и не знае кой сложил.
— Но си убедена, че някой друг ги е сложил, а не сам майорът? — попита Греъм.
— Докторе, щом не били там, значи някой сложил.
— Може би майорът ги е държал някъде другаде, в някое чекмедже например. Или в чанта.
Виктория поклати глава хитро.
— Няма направи така, ако вземал непрекъснато, нали?
— Така е — съгласи се доктор Греъм неохотно. — Не. Това лекарство се взема по няколко пъти на ден. И никога не си го виждала да го взема?
— Никога не държал тях там. Помислила, понеже хора приказвали, че може умрял заради тях, че те отровили, и решила, че враг сложил там, за да убие.
— Глупости, моето момиче — каза доктор Греъм. — Пълни глупости.
Виктория изглеждаше смутена.
— Вие казва, че това било лекарство… Хубаво лекарство?
— Да, хубаво лекарство, при това необходимо — успокои я доктор Греъм. — Няма защо да се тревожиш, Виктория. Мога да те уверя, че всичко е наред. Човек трябва да пие такива лекарства, ако има оплаквания като неговите.