— Нищо няма да ви стане, ако просто поговорим.
— Господин Шарп! — тя не се славеше с търпение. — Имам твърде малко свободно време. Този мой бизнес не е нито прищявка, нито забавление, а огромно количество работа. Ако случайно довечера ми останат час-два свободни, не възнамерявам да ги прекарам с вас, за да ме разпъвате на кръст. А сега…
Отново понечи да го отпрати, ала в този момент на бегом дотича момченце по плувки, с блестяща от плажно масло кожа. Стискаше в юмруче сгъната двадесет доларова банкнота и в скороговорка поиска шнорхели, плавници и маски за себе си и братчето. Говореше бързо и възбудено на испански, докато Лиз избираше и проверяваше двата комплекта. Питаше я дали смята, че ще видят акула в морето.
Тя върна рестото и му отговори напълно сериозно:
— Акулите не живеят край рифа, но от време на време го посещават. — Видя как очичките му светнаха и добави: — Със сигурност ще срещнете риба папагал. Ето толкова голяма — разтвори ръце, за да му покаже. — Ако вземете малко хляб или бисквити, ще ви последва цял рояк от онези малки сребристи рибки, толкова близко, че ще можете да ги пипнете.
— Те хапят ли?
Лиз се засмя.
— Ядат само трошици. Адиос.
Детето си тръгна, като подритваше пясъка.
— Говорите испански като местна — отбеляза Джоунъс, а наум добави, че това може да му се окаже от полза.
Не му беше убягнала и меката топлина в очите й, когато говореше с момченцето. В тях тогава нямаше нищо отчуждено, тъжно и неразбираемо. Странно, рече си, досега никога не си бе давал сметка какъв барометър на чувствата могат да бъдат очите.
— Нали живея тук — отвърна тя просто. — А сега, господин Шарп…
— Колко са лодките?
— Какво?
— Колко лодки имате?
Лиз въздъхна и реши, че би могла да прежали още пет минути.
— Четири. Стъклодънката за екскурзианти, две водолазни и една за риболов в открито море.
— Риболов в открито море — повтори той. Ето какво му трябваше. Една рибарска лодка гарантира спокойствие и уединение. — Не съм го правил пет или шест години. Значи за утре. — Джоунъс извади портфейла си. — Колко?
— Струва петдесет долара за ден на човек, ала не изкарвам лодката само за един клиент, господин Шарп — тя му се усмихна непресторено. — Не е разумно от гледна точка на бизнеса.
— Какъв е минимумът?
— Трима. Но се страхувам, че няма опашка от чакащи. Тъй че…
Той постави на тезгяха четири петдесетдоларови банкноти.
— Петдесет за това вие лично да карате лодката.
Лиз сведе поглед към парите. Две извънредни стотачки щяха да й дойдат добре при покупката на водни колела, за каквито отдавна бе мислила. Няколко от другите, подобни на нейния, павилиони вече имаха, а тя зорко държеше под око конкуренцията. Водните колела, джетовете и сърфовете бяха започнали да стават все по-популярни и Лиз искаше да не изостава, да поддържа ниво.
Върна поглед върху Джоунъс Шарп и мрачния му, строг израз и реши, че не си заслужава.
— Денят ми утре вече е зает по часове. Опасявам се, че…
— Не е разумно от гледна точка на бизнеса да обръщате гръб на печалбата, госпожице Палмър — когато тя само сви рамене, той се усмихна отново, ала този път не така приятно. — Не бих искал да споменавам в хотела, че не съм доволен от „Черния корал“. Удивително е как мълвата може да помогне или навреди на малкия бизнес.
Лиз взе банкнотите една по една.
— С какво се занимавате, господин Шарп?
— Право.
Тя издаде звук, който можеше да мине за смях. Извади празна бланка.
— Трябваше да се сетя. Познавах навремето един, който следваше право — мислеше за Маркъс с неговото пресметливо красноречие. — Той също винаги получаваше това, което искаше. Подпишете се тук. Тръгваме в осем. — Каза кратко. — Цената включва обяд на борда. Ако желаете бира или друг алкохол, си го носите сам. Слънцето е много силно вътре в морето, тъй че по-добре си купете шапка или козирка. — Лиз хвърли поглед зад гърба му. — Една от лодките ми се връща. Ще трябва да ме извините.
— Госпожице Палмър…
Не беше сигурен какво иска да й каже, нито пък защо се чувства неловко, след като успешно бе завършил предприетия ход. Накрая пъхна разписката в джоба си.
— Ако размислите относно вечерята…
— Няма да размисля.
— Аз съм в хотел „Президент“…
— Отличен избор.
Тя мина край него и се отправи към пристана в очакване на екипажа и клиентите си.
В седем и петнадесет слънцето беше изгряло и вече топеше стелещата се ниско над земята мараня. И да имаше облачета по небето, те бяха ефирни, пухкави и добронамерени.