Кафе, помисли Джоунъс и примижа. Имаше нужда от кафе. Като се стараеше да не обръща внимание на дузината заобикалящи го ухилени лица, той стана и се облече. Монетата върху верижката на врата му дрънна, когато навличаше ризата.
Не знаеше как и откъде да започне. Навън вдигаха врява жизнерадостни птички. У дома това щяха да са звуците от уличното движение на пробуждащата се за новия ден Филаделфия. Под прозореца виждаше храст, отрупан с лилави цветове, които се тълпяха един връз друг и си съперничеха за повече място. Нямаше клонести брястове, нито спретнати, вечнозелени живи плетове или телени огради. Никакви юридически книги нямаше да му помогнат за това, което трябваше да направи. Всичко беше непознато, не съществуваха прецеденти, на които да се позове и използва. Всяка стъпка, която предприемеше, щеше да бъде наслуки, ала беше длъжен да го стори. Усети аромата на кафето в мига, щом излезе от стаята.
Лиз беше в кухнята, облечена с тениска и нещо като долната част на оскъден бански костюм. Джоунъс не беше от мъжете, които обикновено се събуждат със заредени батерии, но не пропусна да отбележи дългите й крака с бронзов тен. Тя мажеше препечена филийка с масло.
— Кафето е на печката — каза, без да се обръща. — В хладилника има яйца. Не купувам овесени ядки, когато Фейт я няма.
— Яйцата стават — промърмори той, ала се насочи към кафето.
— Взимай каквото искаш, стига после да го възстановиш — Лиз пусна радиото да чуе прогнозата за времето. — Излизам след половин час, тъй че, ако искаш да те закарам до хотела, бъди готов.
Джоунъс почувства как първата гореща глътка благотворно се разля в организма му.
— Моята кола е в Сан Мигел.
Тя седна на масата, за да прегледа графика за деня.
— Мога да те оставя в „Президент“ или някой друг от хотелите по крайбрежието. Оттам ще трябва да вземеш такси до града.
Той отпи пак от кафето и внимателно се вгледа в нея. Беше все още бледа и следите по шията й се открояваха като тъмни петна. Сенките под очите й говореха, че надали бе спала по-добре от самия него. Изсърбал първата чашка, Джоунъс си наля втора.
— Не смяташ ли да си вземеш почивен ден?
Лиз за първи път го погледна.
— Не — каза кратко и отново сведе поглед към списъка.
Значи пак се връщаха към изходните позиции. Работа, единствено работа и никакво пресичане на граничната делова линия.
— Не мислиш ли, че трябва да си отдъхнеш, Лиз?
— Имам работа. А ти по-добре си опържи яйцата, ако искаш да ти остане време да ги изядеш. Тиганът е в шкафа до печката.
Джоунъс я изгледа миг-два, после сви ядно рамене и захвана да си приготвя закуската. Лиз почака, за да е сигурна, че е с гръб към нея, и вдигна глава.
Постъпи глупаво предната вечер. Можеше да приеме и оправдае факта, че не й издържаха нервите и се разплака пред него, защото той го беше приел съвсем нормално и естествено. Но че бе стояла в прегръдките му покорна и смирена, тръпнеща от желание и изпълнена с надежда, това вече не можеше да си го прости. Нито на него.
Беше я накарал да почувства нещо, което не бе изпитвала цели десет години. Възбуда. Накара я да пожелае това, което бе убедена, че не иска от един мъж. Обич. Не се беше отдръпнала, нито го отблъсна, както би направила с всеки друг. Дори не се беше опитала. Джоунъс я накара отново да се почувства женствено слаба и безпомощна, после сам я отхвърли.
Затова отношенията им ще бъдат само делови, каза си. Напълно и недвусмислено делови през цялото време, което е решил да остане. Ще задели парите от наема, докато събере достатъчно, за да плати в брой водните колелета.
Той седна на масата с чиния пържени яйца, от които се вдигаше ароматна пара.
— Ключът ти — плъзна го тя по покривката. — И разписка за парите за първата седмица.
Без да погледне листчето, Джоунъс го пъхна в джоба си.
— Често ли пускаш наематели?
— Не, ала ми е нужно ново оборудване.
Лиз стана да си налее още кафе и да си измие чинията. По радиото съобщиха часа и тя го изключи. По график разполагаше с още десет минути. Тъй като обикновено ставаше доста по-рано, занапред нямаше да им се налага да закусват заедно.
— А ти често ли наемаш стая в къщата на непознати, вместо апартамент в хотел?
Той опита яйцата и остана крайно недоволен от кулинарните си умения.
— Не, но нали вече не сме непознати.
Лиз го наблюдаваше над ръба на чашата. Тази заран изглеждаше не така изтупан и пригладен. Това му придаваше значително по-привлекателен вид, отколкото изрядната външност. Поколеба си дали да не му предложи самобръсначка, после отхвърли идеята. Звучеше твърде лично.
— Напротив.
Джоунъс продължи да яде мълчаливо и тя реши, че просто се бе съгласил с думите й.