Джоунъс сви устни. Как я беше описал Джери тази Лиз Палмър в краткия телефонен разговор преди време? Сексапилно маце, което прави страхотни палачинки. Звучеше така, като че е поредната бройка на Джери в търсенето на развлечения и на големия шанс в живота. — Нужен ми е адресът й — свъси вежди при полувъпросителния, полуизпитателен погледа на капитана и добави: — Предполагам, че нещата на брат ми са още там.
— Там са. При мен в управлението са някои от личните вещи на брат ви, тези, които са били намерени у него. Можете да ги вземете, както и останалите в къщата на госпожица Палмър. Вече ги прегледахме.
Джоунъс пак почувства гневът да се надига в душата му. Постара се да го потисне.
— Кога мога да откарам брат си у дома?
— Ще направя всичко възможно да приключим оформянето на документите още днес. Ще са ми нужни вашите показания. Има стандартни формуляри, разбира се — той изгледа скования профил на Джоунъс и отново го обзе жал. — Още веднъж моите съболезнования.
Джоунъс само кимна.
— Нека по-скоро свършваме с това.
С влизането си Лиз щракна ключа и двата вентилатора на тавана се завъртяха. За момента лекото им шумолене й беше достатъчна компания. Главоболието, което я мъчеше повече от двадесет и четири часа, беше една постоянна тъпа болка, притискаща слепоочията й. Отиде в банята и, преди да се съблече и пусне душа, глътна два аспирина.
Днес пак беше плавала със стъклодънката. Макар сезонът да не беше в разгара си, хора имаше доста и дори се наложи да върне десетина човека от желаещите да излязат в морето. Не всеки ден се случваше да открият труп по крайбрежието и любопитните прииждаха на тълпи. Ужасно, рече си, после се пъхна под студените струи. Питаше се докога ли ще вижда пред очите си Джери, лежащ на белия пясък под водата?
Вярно е, че едва го познаваше, ала той беше весел и забавен, компанията му й беше приятна. Хранеше се в нейната кухня, спеше в леглото на дъщеря й. Лиз затвори очи и с надеждата водата да отмие упоритото главоболие я остави да се стича по тялото й. Ще се почувства по-добре, щом полицията приключи разследването, помисли. Беше й мъчително, много тежко и мъчително, когато дойдоха да ровят из вещите му. И да я разпитват.
Какво всъщност знаеше тя за Джери Шарп? Че е американец, тарикат, женкар. Като го взе на работа за уроците по подводно плуване и за помощник на лодката, Лиз се възползваше и от трите. Смяташе го за безобиден — привлекателен, сексапилен и най-вече ленив. Хвалеше се, че е на път да постигне нещо голямо, че върти сделка, която ще му оправи живота. Тя смяташе това за празни приказки. Според нея нищо не можеше да те оправи в живота, освен години усилена работа или наследено богатство.
Но очите на Джери светваха, когато говореше, и усмивката му ставаше трогателна. Ако самата Лиз си позволяваше да се уповава на мечти и блянове, навярно би му повярвала. Ала мечтите бяха за младите и глупавите. С известна жал тя си даде сметка, че Джери Шарп беше и двете.
Сега той бе мъртъв и малкото, което притежаваше, бе разхвърляно из стаята на дъщеря й. Трябва да опакова нещата му, реши Лиз и спря кранчето на душа. Това поне можеше да направи. Щеше да събере вещите на Джери и да попита онзи капитан Моралес какво да прави с тях. Сигурно семейството му щеше да пожелае да прибере това, което бе останало след него. Джери й беше споменавал за брат, когото незлобиво наричаше „задръстеняк“. Самият той бе всичко друго, но не и „задръстен“.
Тя завърза косата си с хавлиена кърпа и отиде в спалнята. Спомни си как няколко дни, след като се нанесе при нея, Джери се беше опитал да се намърда в леглото й. С ласкателни приказки и гальовни ръце. Макар да я бе изненадал и успял да я целуне, притискайки я с гръб на вратата, тя бързо се бе откопчила. Той беше приел отказа добродушно и отношенията им не пострадаха, останаха дружелюбни и естествени.
Лиз облече широка риза, която се спускаше надолу до бедрата й. Истината бе, че Джери действително беше мил и добросърдечен, освен това очарователен фантазьор. Не за първи път си задаваше въпроса дали тези негови измишльотини нямаха нещо общо със смъртта му.
Трябваше да спре да мисли за случилото се. Така не можеше да продължава. Най-добре беше да прибере вещите му в куфара и да ги отнесе в полицията.
Само след пет минути откри, че това й подейства още по-потискащо. Беше й неловко и тягостно да наднича в нечий личен живот и да се рови в чужди тайни. Имаше време, когато самата тя пазеше своята тайна дълбоко в себе си. Нагъна избеляла кафява тениска, чийто надпис съобщаваше, че бе скитала из Големия каньон, и се постара изобщо да не мисли повече. Ала той стоеше пред очите й, чуваше го как се шегува, че спи с една кукла от колекцията на Фейт. Беше оправил изметнатия прозорец и бе сготвил паеля, за да отпразнуват първата му заплата.