Лиз погледна чашата. Запита се дали се бе държала с него просто делово или, без да иска, бе била груба. И въпреки че в момента не й се щеше нищо друго, освен да е насаме с мислите си, клиентът си беше клиент.
— Много мило от ваша страна. Бях твърде заета.
— Не ще и дума — Трайдънт й отправи широка усмивка, като демонстрира равни зъби и естествена, ненатрапчива привлекателност. — Или сте извън града, или вътре в морето. Тъй че се сетих за планината и Мохамед. — Той се огледа наоколо. — Май е доста спокойно.
— Обедно време е — отвърна тя. — Всички, които са имали желание, вече са отплавали с лодките, а останалите хапват или си почиват, преди да решат с какво да си запълнят следобеда.
— Островитянски начин на живот.
Лиз също се усмихна.
— Именно. Пробвахте ли се пак в подводното плуване?
Трайдънт изкриви лице.
— Оставих господин Амбъкъл да ме склони за едно нощно гмуркане, преди да си замине за Тексас. Смятам до края на отпуската си да кисна вече само в басейна.
— Водолазният спорт не е за всеки.
— Спор няма — той отпи от втората чаша, която беше донесъл, и се облегна върху плота. — Какво ще кажете за една вечеря? Вечерята поне е за всеки.
Тя вдигна вежда — леко учудена, леко поласкана от явното му намерение настойчиво да я преследва.
— Рядко ям навън.
— Аз обичам домашните ястия.
— Господин Трайдънт…
— Скот — поправи я.
— Скот, благодаря за предложението, но аз… — Как да го формулира? — Аз излизам с един мъж.
Той сложи длан върху ръката й.
— Сериозно ли е?
Не съвсем сигурна дали бе смутена, или й бе смешно, Лиз си издърпа ръката.
— Аз по принцип съм сериозен човек.
— Е, добре — надигна пак питието Трайдънт, като не сваляше поглед от нея и я наблюдаваше над ръба на чашата. — Тогава май ще по-добре да се придържаме само към деловата част. Как гледате на това, да ми дадете урок за плуване с шнорхел?
Тя сви рамене.
— Ако можете да плувате, значи и с шнорхел няма да имате проблеми.
— Да речем, че просто съм предпазлив и искам да се застраховам. Имате ли нещо против да вляза и да хвърля един поглед?
Лиз реши, че досега вече бе проявила достатъчно нелюбезност, и му се усмихна.
— Разбира се, разгледайте каквото желаете — Трайдънт заобиколи, влезе през вратата и тя го поведе към рафтовете навътре в магазина. — Шнорхелът представлява куха тръба с мундщук — започна да обяснява, свали един и му го подаде. — Слагате тази гума между зъбите и дишате нормално през устата. С тази тръба, прикрепена към маската, може да си плувате под водата неограничено време.
— Ясно. Ами как става тая работа, дето тези тръбички непрекъснато изчезват под повърхността?
— Когато искате да се гмурнете по-надълбоко, задържате дъх и изпускате малко въздух, за да може да се потопите. Номерът е да издухате силно и да изкарате водата от тръбата, когато решите да изплувате нагоре. Щом човек му хване веднъж цаката, вече може да го прави, без дори да си показва лицето от водата.
Той завъртя шнорхела в ръце.
— Има какво да се види там, долу.
— Цял един свят.
Сега Скот беше вперил очи в нея.
— Предполагам, знаете много неща за морето и рифовете наоколо. Добре ли познавате Женския остров?
— Отлично място за гмуркане — Лиз разсеяно свали от рафта една маска, за да му покаже как да я прикрепи към шнорхела. — Предлагаме целодневни и полудневни разходки дотам. Ако имате приключенски наклонности, подводните пещери предоставят любопитни изживявания.
— Някои са доста отдалечени — каза той уж нехайно.
— Ако се гмуркате с шнорхел, трябва да се държите близо до рифа, ала един опитен водолаз може да прекара цели дни из тях.
— И нощи — Скот продължаваше да върти шнорхела в ръцете си, без да сваля поглед от нея. — Може да слезе там, долу, през нощта и да бъде съвършено несмутен от нищо.
Стори й се, че усети прокрадващо се безпокойство. Несъзнателно отправи поглед над рамото му, там, където нейният пазител от полицията беше полузадрямал под палещото слънце. Глупости, рече си и сви рамене. Никога не бе била от тия, дето се стряскат и от сянката си.
— Мястото е опасно за нощно гмуркане — забеляза.
— Някои хора обичат опасността, особено когато е доходна.
Устата й пресъхна. Преглътна с усилие и върна маската на рафта.
— Възможно е. Но не и аз.
Този път усмивката му не беше тъй обаятелна, нито пък очите тъй дружелюбни.
— Наистина ли?