Погледът му така бързо се върна и прикова в нея, че Лиз отново се стегна. Не я смути това, че мъжът оглеждаше дома й сантиметър по сантиметър, ала не можеше да стои безразлично и равнодушно, когато разглеждаше и нея по същия начин.
Тя се оказа не такава, каквато той очакваше. Цялото й лице бе някак ъгловато — широки скули, дълъг тесен нос, твърде заострена брадичка. Не беше красавица, но правеше силно впечатление, по един странно смущаващ, почти тревожен начин. Може би заради очите — тъмни, дълбоки и тайнствени, с екзотично приповдигнати външни краища. Или пък устните — пухкави и меки, чувствени и в същото време уязвими. Широка риза обгръщаше тялото й с метри плат, като оставяха голи дългите загорели крака. Ръцете й, поставени върху страничните облегалки на стола, бяха удивително малки, с тесни длани, без пръстени. Джоунъс мислеше, че познава вкуса на брат си, както и своя. Лиз Палмър не отговаряше на предпочитанията на Джери към яркото и хвърлящото се в очи, нито пък на неговите към дискретната изтънченост.
И все пак Джери беше живял с нея. Доста добре приема смъртта на любовника си, отсъди мрачно Джоунъс.
— На вас също — отвърна й.
Настойчивото му съзерцание я напрегна и притесни. Излизаше извън рамките на обикновеното любопитство и я беше накарало да се почувства като музеен експонат, който, описан и номериран, е оставен за по-нататъшно проучване. Все пак си напомни, че скръбта при хората има различни проявления.
— Джери беше добър човек. Не е лесно да…
— Как се запознахте?
Прекъсната насред съчувствените си думи, Лиз се изпъна вдървено на стола. Никога не натрапваше дружелюбността си там, където нямаше изгледи да бъде приета. Щом той искаше само факти, тя щеше да му ги изложи.
— Дойде в моя магазин преди по-малко от месец. Интересуваше се от подводно плуване.
Джоунъс повдигна вежда с вежлив интерес, ала очите му останаха студени.
— От подводно плуване.
— Аз съм собственичка на малък павилион близо до морето, давам под наем водолазно снаряжение, предоставям пътувания с лодка, уроци, излети. Джери търсеше работа. Тъй като разбираше от тези неща, го наех. Беше екипаж на водолазните лодки или ми помагаше, когато возех туристи, даваше уроци по подводно плуване, такива неща.
Да показва на туристите как се борави с акваланг и регулират вентили не се връзваше с това, което бе чул последния път по телефона от брат си. Джери му разправяше за някаква голяма сделка. Страхотен случай, страхотни пари.
— Не е ли откупил дял като съдружник?
Върху лицето й се появи особен израз — надменност, високомерие, насмешка. Джоунъс не бе сигурен.
— Нямам съдружници, господин Шарп. Джери просто работеше при мен, това е всичко.
— Всичко? — веждата му пак отскочи нагоре. — Той е живял тук.
Лиз схвана смисъла. Беше се сблъскала със същото и в полицията. Реши, че бе отговорила на всички въпроси, на които бе било необходимо, и бе отделила на Джоунъс Шарп предостатъчно от времето си.
— Нещата на Джери са тук — стана и тръгна към стаята на дъщеря си. Изчака го на вратата. — Тъкмо бях започнала да прибирам дрехите му. Вероятно ще предпочетете сам да го направите. Можете да останете колкото е нужно.
Понечи да се обърне, но Джоунъс я спря за ръката. Не гледаше нея, а вътре в стаята — рафтовете с кукли, розовите стени, дантелените пердета. И дрехите на брат си, хвърлени небрежно върху облегалката на боядисан в бяло стол и върху бродираното с цветя покривало на леглото. Сърцето му се сви. Отново.
— Това ли е?
Изглеждаше толкова малко.
— Не съм проверявала чекмеджетата на гардероба. От полицията го сториха — почувствала се изведнъж и уморена, и отегчена, тя махна кърпата от главата си. Тъмноруси коси, още влажни, се разпиляха покрай лицето и върху раменете й. Видът й стана някак още по-беззащитен. — Не зная нищо за личния живот на Джери, за личните му вещи. Това е стаята на дъщеря ми. — Лиз вдигна поглед и очите им се срещнаха. — Тя учи другаде. Затова Джери спеше тук.
После го остави сам.
Двадесет минути му бяха достатъчни. Брат му беше пътувал с малко багаж. Джоунъс остави куфара в дневната и тръгна из къщата. Не беше голяма. В съседната спалня цареше полумрак от спускащия се вечерен здрач, ала той забеляза яркото оранжево покривало върху леглото и бюро, отрупано с листа и папки. Миришеше леко на някаква подправка и талкова пудра. Обърна се и тръгна към вътрешността на къщата. Откри кухнята. И Лиз в нея.
Щом усети миризмата на кафе, си спомни, че не бе ял от сутринта. Без да се обръща, тя напълни втора чаша. Не беше нужно Джоунъс да проговори, за да се разбере, че бе тук. Нямаше вид на човек, който трябва да обявява присъствието си.