Джоунъс се прехвърли през борда и Лиз му подаде куфарчето. След малко той изчезна, а морето отново стана черно и безмълвно. Мислено тя го следваше метър по метър. Под водата щеше да е тъмно като в рог, тъй че Джоунъс трябваше да се осланя на приборите и тънкия лъч от фенерчето. Нощните същества щяха да са излезли на лов. Сепии, змиорки, баракуди. Акули. Опита се да отпъди мисълта.
Трябваше тя да иде. Но как би могла да му се наложи? Лиз отметна косата от лицето си и закрачи по палубата. Беше отишъл вместо нея, за да я предпази. Направи го, защото се вълнуваше за нея. Стана й студено. Седна и потри ръце да се стопли. Тресеше я, ала не само от хладния нощен въздух. Това ли беше един мъж да изпитва чувства към теб? Означаваше ли, че трябва просто да седиш и да чакаш? Скочи пак и отново закрачи. Твърде дълго бе живяла, непрекъснато вършейки нещо, за да може така, изведнъж, да стои напълно бездейна. И все пак… Беше й казал, че се вълнува за нея. Тя седна и зачака.
Четири пъти беше погледнала часовника, преди най-сетне да го чуе до въжената стълба, преметната през борда. Въздъхна с облекчение и отиде да му помогне.
— Втория път аз слизам — подхвана.
Джоунъс махна маската, после свали акваланга.
— Хич и не помисляй — не й даде да възрази и я притегли към себе си. — Имаме един час — прошепна в ухото й. — В караница ли искаш да го прекараме?
Беше мокър и студен. Лиз го прегърна и се притисна до него.
— Не обичам да ми нареждат и заповядват.
— Някой друг път ти ще ми заповядаш — той се отпусна на скамейката и я дръпна до себе си. — Бях забравил какво е нощем долу. Фантастично! — И е на път всичко да свърши, добави наум. Първата крачка беше предприета, оставаше да бъде направена и следващата.
Видях гигантска сепия. Уплаших я до смърт с фенерчето. Бас ловя, че беше над десет метра дълга.
— Стават и по-големи — тя сложи глава на рамото му и опита да се отпусне. Имаха цял час. — Един път, когато се гмуркахме с татко, видяхме една, която сигурно имаше двайсет метра.
— Уплаши ли се?
— Ами! Бях очарована. Помня, че доплувах близо и я докоснах по едно от пипалата. После, когато излязохме, се наложи да изслушам от баща ми двайсетминутно конско.
— Представям си как би постъпила по същия начин с Фейт, ако го направи.
— Бих се гордяла с нея — заяви Лиз и се засмя. — После двайсет минути щях да й чета конско.
За първи път тази вечер Джоунъс забеляза звездите. Небето беше осеяно с тях и изглеждаше като живо. Сети се за люлеещия се стол на майка му върху верандата и летните нощи.
— Разкажи ми за нея.
— Не ме карай да започвам.
— Карам те — той я прегърна през рамото. — Хайде, разкажи ми.
Усмихната леко, тя притвори очи. Беше й хубаво да мисли за Фейт, да говори за Фейт. Пред Джоунъс взе да се оформя образа на жизнерадостно момиченце, което обича да ходи на училище, защото там е интересно и весело. Чуваше обичта в гласа на майка й, усещаше гордостта й, долавяше тъгата и копнежа. Видя пред очите си мургавото, загоряло от слънцето лице на момиченцето от снимката, узна, че говори два езика, обича баскетбола и мрази зеленчуците.
— Винаги е била много сладка — продължи Лиз. — Но съвсем не е ангел. Голям инат е и, щом не става нейната, доста се цупи. Иска сама да прави всичко. Спомням си, когато беше още само на две годинки, страшно се сърдеше, ако й помагах да слиза по стълбите.
— Желанието за независимост изглежда е семейна черта.
Тя сви рамене.
— Налагало се е.
— Да си мислила някога за съвместен живот?
Лиз се стегна.
— При съвместния живот човек трябва да се откаже от някои неща. Аз никога не съм могла да си позволя да изоставя каквото и да било.
Такъв отговор и очакваше той. Ала смяташе да го промени.
— Хайде, време е за второто гмуркане.
Тя пак му помогна с акваланга.
— Вземи пистолета. Джоунъс… — той беше вече до парапета и Лиз изтича при него. — Не се бави — прошепна. — Искам да си идем вкъщи. Искам да се любим.
— Крайно подходящо време за подобно хрумване, няма що! — Джоунъс се изсмя и се преметна назад във водата.
През следващите пет минути тя отново кръстосваше палубата. Защо не се сети да донесе малко кафе? Ето, ще отпъди всички други мисли и ще се съсредоточи върху тази. Как след по-малко от час ще седят уютно в кухнята, кафеварката тихичко ще къкри и ще разнася приятен аромат. Какво от това, че полицията бе обкръжила къщата? Те с Джоунъс щяха да са вътре. Заедно. Може би Лиз грешеше относно съвместния живот. Може би… Когато чу плясъка в борда, за миг се озова до парапета.