В беседите си с Кастанеда дон Хуан на няколко пъти споменава, че древните магьосници постепенно са усъвършенствали учението, докато придобие днешния си вид. Като всички човешки „духовни“ учения и то търпи развитие. Божията истина е една, тя е вечна и неизменна и се открива на човечеството само веднъж. Докато измисленото от човек е несъвършено и често се оказва погрешно. Впоследствие грешките се поправят, за да се нагоди учението към хорските прищевки. Дон Хуан съобщава, че през 1723 година магьосниците от неговия клан направили съществена промяна в учението. Ясно е, че между изложеното за вярванията и обредите на индианците от Месоамерика до идването на испанците и разпространението на християнството в района и днешното учение има голяма разлика.
По време на една експедиция в Индия се срещнах и разговарях с представители на всякакви хиндуистки секти и течения. Направи ми впечатление, че тези хора се опитваха да подсолят блудкавините на вярванията си с Евангелски цитати. Служеха си с хитрост, като приписваха на несъществуващите си богове качества и свойства, които са притежание на Истинския. Само разменяха имената.
От книгите на Кастанеда научаваме, че много от нагуалите са изпълнявали длъжности в католически църкви. Така те се запознали по-отблизо с християнството и понеже „няма нищо ново под слънцето и всичко, което ще стане, вече е ставало“ (Екл. 1:9), приложили позната вече тактика. Тъй че в реформираното днешно учение има и много християнски нюанси.
От интервюто на журналистката Грациела Корвалан6 с Кастанеда се разбира, че той е добре запознат и с други окултни учения. Деветте си книги е писал не за ден и за два, а е имал достатъчно време да преосмисли нещата и да ги гарнира по вкуса на широката читателска публика. Но колкото и да се е старал, основите на учението все пак си остават от времето на човешките жертвоприношения. А и не бива да се забравя, че Кастанеда и други ученици на дон Хуан са се препитавали предимно с парите от печалбата на „бестселърите“.
При диспут с инославни и иноверци, християнските апологети задават и въпроса за Божествеността на апостолската приемственост на учението, т.е. търсят корените на съответното учение. Знаейки тази подробност, бившият католик дон Хуан представя цяла верига от магьосници, стигаща до дълбока древност. Не се знае, обаче, откъде е получил тази информация. Известно е само, че жреческите книги са били изгорени от испанците. Явно имената на нагуалите се предавали по памет. В Евангелието от Лука, глава трета, апостолът е изложил физическото родословие на Иисус чак до Адам, като за сведение е използвал старозаветните книги на Библията. И обратното, в Свещеното Предание на Църквата се съхраняват имената на хората от духовната, апостолска приемственост от наши дни до Христа. Още св. Ириней Лионски (II век) съобщава: „Ние можем да изброим епископите, поставени от апостолите в църквите и приемниците им до нас“7.
Трябва да има постоянна духовна приемственост от Първоизточника, защото иначе е все едно от прекъснат проводник да протече електричество. Така е и с Божията благодат.
Магьосническата приемственост на дон Хуан се прекъсва до „предизвикателя на смъртта“. А след това откъде води началото си? Може би от братоубиеца Каин, или пък от „самосъздалия“ се велик хималайски гуру Бабаджи? Не се знае. А и идеята за няколкохилядолетните „светци“ вече не е модна. И в други религии и учения, много преди Кастанеда да го стори, са залагали подобни сензации на въдиците си. Мюсюлманите от шиитското течение на исляма разказват за хилядогодишния Махди, живеещ някъде в Арабската пустиня. В много от хиндуистките писания се споменава за няколкохилядолетни аскети, обитаващи пещерите на Хималаите. В Библията Господ ясно е казал колко ще бъде продължителен човешкият живот — около седемдесет години (Пс. 89:10). Дори някои от простосмъртните да надвишат тази граница, те все пак рано или късно умират (Пс. 88:49). Със свободната си воля човек може да избира какво да върши — добро или зло, да спазва или не Божиите заповеди, но „той няма власт над духа си… и няма власт над смъртния си ден“ (Екл. 8:8), защото „Във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта“ (Пс. 67:21). Християнският живот не се измерва в количество, а в качество. Количество търсят само езичниците и свинете.