Трите халюциногенни растения, дори и да оказваха някакво положително влияние върху човека, виреят в Мексико и от тях е „облагодетелствано“ само местното население. Пред хората от другите части на планетата, които биха пожелали да ги опитат, има две възможности: или да посетят Мексико, или тази страна да стане световен износител на халюциногенни растения. Така мексиканската икономика сигурно значително би се подобрила, но изглежда тези, от които зависи осъществяването на подобна възможност, не са помислили за нея… Един ревностен почитател на Кастанеда у нас твърдеше, че татулът (Datura Stramonium), който расте в Странджа и Сакар планина може да въздейства на човека по същия начин, както пейотът. Преди две години той замина за Странджа, за да си набере татул за дъвчене и оттогава повече не го видях.
Словото Божие строго забранява употребата на средства, които изваждат човека от обичайното му състояние на трезво съзнание. Библейските назореи (хора, посветили живота си на Бога) по всякакъв начин се пазели да не нарушат Господнята воля (Числа 6 и Деян. 22:8). От Евангелието на св. ап. Лука научаваме, че св. Иоан Кръстител е бил велик пред Господа, защото не е пиел вино и ракия (1:15-16). Св. ап Павел предупреждава, че винопийците не ще наследят Царството Божие (1Кор. 6:10). А колко по-вредни и умопомрачаващи от алкохола са наркотиците? На християните, които търсят спасение, не са необходими помощни средства, водещи доникъде. Те се спасяват най-вече с вяра в Бога. Евангелист Иоан пише: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Единородния си Син, та всеки който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен“ (3:16).
За повярвалите в Господа и утвърдилите се във вярата християни няма нищо невъзможно (Марк. 9:23). Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина премести се оттука там и тя ще се премести…“ (Мат. 17:20). Веднъж когато Иисус пътувал по море с учениците си, се разразила толкова голяма буря, че вълните започнали да прехвърлят кораба и да го пълнят с вода. По това време Христос бил заспал. Учениците Му изплашени, Го събудили, казвайки Му: „Учителю, нима не те е грижа, че загиваме?“, а Той, като станал, укротил вятъра и казал на морето: „Млъкни, престани!“. И вятърът утихнал, и настъпила голяма тишина (Марк. 4:37). Властта, която Творецът има над природните сили, е дал и на вярващите в Него: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата които Аз върша, и той ще ги върши; а и по-големи от тях ще върши“ (Иоан 14:22). И още: „Ето давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всякаква вражеска сила и нищо няма да ви повреди“ (Лука 10:19). Нищо не може да навреди на силния във вярата християнин — нито негативни места, нито предмети с отрицателна енергия. По-слабоверните просто потъват в морето, както начинаещият ученик Петър (Мат. 14:29-30). Ако някой изпадне в подобна ситуация, друг трябва да му помогне, така както Господ подал ръка на давещия се Петър. Ако маловерен си построи с много труд и желание къща на лошо място без да знае това и някой ясновидец или радиестезист12 дойде и му го каже, то нима човекът трябва да напусне или да разруши къщата си? Разбира се, че не. Православната църква препоръчва преди да бъде населен, новопостроеният дом да бъде осветен. Така вредните влияния на негативните енергии и демонските сили се неутрализират и новодомците могат да бъдат напълно спокойни за в бъдеще.
Не всичко от учението на дон Хуан е за отхвърляне, защото, излагайки го в книгите си, Кастанеда е направил една голяма смесица от религии, окултни учения, психология, философия, ненаучна фантастика и какво ли още не. Населението по блатистото поречие на Луда Камчия казва: „Всяка жаба е царица на гьола си и в него да си кряка“. Възможно е да има елементи от една наука или религия в друга, както има много допирни точки между философията, психологията и религията да речем. Но психологията си е психология, философията — философия, и там, където са пределите им, продължава християнството.
За духовното зрение, за което пише Кастанеда, се говори във всички религии. Неговото състояние е латентно в човека и различните вярвания предлагат всевъзможни изкуствени методи за активизирането му. Но ако не е духовно готов, индивидът получава повече вреда, отколкото полза при такова задействане. Всъщност виждането и гледането сами по себе си са нищо — с едното се възприемат нещата от духовния свят, а с другото от физическия. След чернобилската катастрофа на много хора от региона, попаднали под въздействието на радиацията, се отвори преждевременно третото око и те придобиха екстрасензорни способности. Едни започнаха да печелят и да трупат пари от незаслужената си дарба, други търсеха слава, а някои, като Кастанеда, се опитаха да докажат отдавна известни неща. В едната Богооткровена религия Всевиждащият Бог (Пс. 138:16) може да отвори духовното зрение на някого, но само ако реши, че е дорасъл и че му е необходимо. По време на старозаветната война между Сирия и Израил сирийският цар изпратил войска, за да хванат пророк Елисей. Като видял колко много войници са обградили града, слугата му се изплашил и го попитал какво ще правят, а Елисей му отговорил: „Не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях… Елисей се молеше и думаше: Господи! отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, и ето цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея“ (4 Цар. 6:16-17). В първото си Послание към Коринтяните св. ап. Павел пише, че Бог надарява светиите още приживе с различни дарби (12:1-4). „Всеки си има своя дарба от Бога, един — тъй, друг — инак“ (7:7). Св. Иоан Лествичник също казва, че виждането е дар от Бога. Според преподобния отец Симеон Нови Богослов „Ако Господ на някой човек даде нещо не навреме, то от такъв дар няма да има полза, а вреда“ (Слово 15:2); и продължава: „Бог няма нужда от труда и потта на каещия се, но затова, като получи благодатта Божия без труд, да не я пренебрегне, както преди, за да не бъде осъден вечно да гори в неугасимия огън на ада“ (Слово 37:16). Демоните причиняват духовно помрачение на неподготвения, все още подвластен на греха човек, ако отвори духовното си зрение, а грехът му пречи да вижда право и безпогрешно и той започва да приема за истини призраци и фантазии. Една от съоснователките на теософското общество, Елена Блаватска, твърди, че всеки, който вижда в отвъдното над 50%, е ясновидец. Но всъщност някой може да вижда и 99% и пак да не е такъв, защото в него няма Божий Дух, защото само Бог е всевиждащ. Такива ясновидци приличат на екстрасенсите, които могат да лекуват по пет, десет или петнадесет болести — и никой от тях всичките. Единствено Творецът на тялото може да лекува всичко — и телесно, и духовно. Без съмнение виждащите и екстрасенсите са служители на дявола, тъй като само той дава лесни и неефективни дарби, без да иска от хората старание за очистване от греховете. Христос ни поставя задължително условие — да бъдем чисти по сърце, за да видим Бога (Мат. 5:8). Имало е много грешни хора, които по един или друг начин са отваряли духовното си зрение. Още пророк Моисей е казал за тях, че са гнусота пред Господа и измежду божия народ изобщо не е трябвало да има такива (Втор. 18:9-15). Повредените от греха ясновидци не виждат ясно, а като през мъгла. Забележително е, че едни и същи неща виждат по различен начин. Прогледналите от школата на дон Хуан твърдят, че обикновените хора излъчват жълтеникавобяла светлина с яйцевидна форма, чародеите излъчват светлина с цвят на кехлибар, а жените-чародейки — със зеленикав оттенък. Според окултиста Йога Рамачарака цветът на аурата не е постоянен, а променлив — мени се в зависимост от характера, мислите, чувствата и здравословното състояние на човека. Когато умът е обхванат от силна страст, чувство или вълнение, цялата аура поема цвета, който им съответства. На гневливия аурата е червена, на влюбения — розова, на страхливия — сива, завистливият притежава зелена аура, сребролюбецът — кафява, горделивият и злобният са съответно с оранжева и черна, а интелигентният и религиозният — с жълта и синя. Тези цветове влизат в безкрайни комбинации. Болест може да се установи не по дължината на излъчващите енергийни фибри, а по цвета на аурата.
12
Радиестезия — не съвсем точно учение за енергиите, чрез методите на което с помощта на багета или махало понякога се откриват геопатогенни зони, полезни изкопаеми, подпочвени води, заболявания и др. Води началото си от древен Египет и е отречено като безполезно от Църквата още през Средновековието.