Теософът Чарлз Ледбитер отрича всичко това като предлага теза, според която във всяко енергийно тяло има известни центрове на сили, които на санскритски език се наричат чакри. В превод думата означава колело или въртящ се кръг. Те са седем на брой, подредени са в гръбначния стълб и всяка от тях излъчва свой цвят. Първата чакра се намира на нивото на опашната кост и е с огненочервено сияние, втората е четири пръста по-нагоре и с оттенъци на червена боя, третата е на нивото на пъпа и е с жълт цвят, четвъртата — на сърцето, е със златист цвят, петата — на щитовидната жлеза, е със светлосив цвят, шестата е синя и е на медулооблонгата, а два пръста над темето е седмата чакра, която е бяла. Енергията на всяка чакра се върти вълнообразно-кръгово на нивото на местоположението й, а не в зоната около пъпа. Според това учение човешката аура наподобява дъгата.
Един новоизлюпен банкер веднъж ми каза, че еднакво трудно е да се поддържа съзнанието в бедност или богатство. За кастанедистите, както вече отбелязахме, център на съзнанието е асамблиращата точка, която се намира на повърхността на енергийния двойник, на разстояние около шестдесет сантиметра назад от върха на дясната лопатка. С промяната на местоположението й се променя и възприятието. Хилядогодишният „предизвикател на смъртта“ знаел как да я достигне и задържи в стотици положения. Той научил всеки нагуал от приемствената магьосническа линия на дон Хуан да я премества на определен брой позиции: Себастиян на десет, Сантистепан на седем, Лухиан на петдесет, Росендро на шест, Елиас на четири, Хулиан на шестнадесет и дон Хуан на две. Общо деветдесет и девет са позициите, които тази линия познавала. На осемте нагуала, предшествали Себастиян, не били известни характерните процедури с промените на точката.