Йога философията учи, че чакрите са центрове на съзнанието. Ядрото им е свързано с енергията Кундалини, която се намира в латентно състояние около опашната кост на енергийния двойник. Според Сахаджа Йога чакрите са шест на брой: Муладхара, Свадхищана, Манипура, Анахата, Вишудха и Аджна. Седмата, Сахасрара, е открита от разпространителката на учението Шри Матаджи Нирмала Деви. Според Шииам Сундар Госвами, в учението Лайа йога чакрите са тринадесет — освен изброените има още шест — Хрит, Талу, Манас, Инду, Нирвана и Гуру чакра. Според школата на Сант Мат пък са осемнадесет, като към изброените се прибавят безименен двулистен лотос, шестнадесетлистен лотос, Грикути, Парбрам, осемлистен лотос, Махха сунна и Суфанг и четири духовни сфери. Чакрите Манас, Инду и Нирвана се броят за една. И четирите сфери: Сатта лока, Алакх лока, Агаси лока и Анами. Ани Безант споменава в книгите си за още три чакри, които се намират надолу от нивото на опашната кост. Всички тези приказки приличат на анекдота за тримата глупаци — студенти по медицина. На изпита по анатомия първият твърдял, че човек има три бъбрека, вторият — че са четири, а третият бил убеден, че е само един.
Как точно изглеждат и какви в действителност са тези неща Господ Бог не е пожелал да открие на уповаващите се Нему, за да не се отвличат по незначителното в пътя към спасението. Хората се появяват на този свят, за да се усъвършенстват по съвета на Господа, Който говори: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ви Отец“ (Мат. 5:48). Чрез спазване на Божиите заповеди и очистване от греховете вниманието да се насочва към Твореца, а не към творенията. Да се съзерцава Вечния, а не временното. Защото, впрочем, на техники за взиране в преходното е обучавал учениците си по земите ни още Орфей, а в по-ново време и Петър Дънов. И от всичко това какво — като будистите от традицията тхеварада, които гладуват по един месец, без да знаят защо?
С учението си за тонала и нагуала дон Хуан още веднъж доказва, че не вижда и не схваща правилно същността на нещата. А и преводачите с приблизителните си преводи допълнително ги усложняват. При положение, че тоналът се отъждествява със съзнателното, то нагуалът, както е описан от Кастанеда, по своята същност и действие не може да се отъждестви с безсъзнателното, а по-скоро със свръхсъзнателното. Ако приемем публикуваният превод, трябва да приемем двете същности не само като несамостоятелни и като изявяващи се независимо, всяка в своята сфера на влияние, но и като взаимозависими, дори, ако може така да се каже, като преливащи една в друга. И те вече не са две, а три — свръхсъзнателно, съзнателно, безсъзнателно. А ако отхвърлим този превод, описанието на Кастанеда за тонала и нагуала е логически правилно построено и не си противоречи. Но си остава в областта на човешките науки. Като прониква в отвъдното и се опитва да го разбере и обясни с ограничения си човешки разум, дон Хуан допуска малка грешка, а понякога и най-малкото камъче може да обърне колата. В случая това е поставянето на Бога на „покривката на масата на тонала“. Има много хора, които твърдят, че са християни, без изобщо да знаят какво изповядват. Ако Кастанеда и дон Хуан бяха поне малко запознати с библейските теми, до които се доближават, щяха да си останат католици.
В идеалния свят няма нищо приблизително. Ако един болт от атомен реактор, направен от французите е дълъг три сантиметра, от американците — два, а от руснаците — четири, но въпреки това централата може да функционира нормално, то в духовния свят всичко е точно и тази точност ние наричаме догмат. Догмат например е, че Бог е един по същество и троичен по Лица, а също и че до Отца може да се достигне само чрез Сина посредством Светия Дух. Който твърди нещо друго, просто говори неверни неща, както не е вярно, че Иван има пет очи, шест уши и седем ръце. Всички, които познават Иван ще се изсмеят на това, защото знаят и са повече от сигурни, че той има по две очи, уши и ръце.