Ако сам Бог не се бе открил на човеците чрез Словото Си, записано от Неговите пророци и апостоли, щяхме само да се догаждаме за отвъдното и да се движим чрез напипване, като в тъмна стая, подобно на „светците“ от останалите религии.
Словото Божие учи, че Бог, безначален и безкраен Дух, съществува в три Лица — Ипостаси. Според ясното свидетелство на Св. Писание Бог е същество, единно по божествено естество проявено в три Лица, които притежават едно и също естество. Лицата се отличават помежду си само в това, че всяко от тях самосъзнава Себе Си като отделно Лице, което не е тъждествено на другите две. Същевременно те имат самосъзнанието, че им е присъщо едно единно, неделимо божествено естество. Догматът за Троичността на Бога може да се разбере по-лесно по пътя на аналогиите. Една ясно изразена аналогия се среща в пространното житие на св. Константин Кирил философ. Той разяснява св. Троица на сарацините, като сравнява триличния Бог със слънцето. Както в слънцето има три неща — кръг, светлина и топлина, така и Бог е троичен. Отец е подобен на слънчевия кръг, понеже кръгът няма начало и край. Както от него излизат светлина и топлина, така и от Отца се ражда Сина и произхожда Дух Свети.
В Стария Завет истината за Св. Троица е само загатната под една или друга форма, поради духовната незрялост на човечеството от онова време. След въплъщението на Второто Лице, тя добива пълен израз в Новия Завет. В книгите си старозаветните писатели означавали Божието име с тетраграма, която при четене на свещените текстове не се произнасяла, защото Бог Отец като безначален е неописуем и неизразим. Едва след като приел човешки образ, Името Му започнало да се произнася. С физическото Си раждане от Света Дева Мария Синът не се отделил духовно от Отца. В Евангелието на св. ап. Иоан Той го потвърждава: „Аз и Отец едно сме“ (10:30), и още: „… евреите искаха да Го убият, защото наричаше Бога Свой Отец, като правеше себе си равен Богу“ (Иоан 5:18). Синът е Този, Който твори видимия и невидимия свят (Иоан 1:15), но не Сам, а ведно с Отца: „Истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори сам от Себе си, ако не види Отец да твори, защото, което твори Той, това твори също и Синът“ (Иоан 5:19). Бог Отец има всички съвършенства и Синът, като равен с Него, също ги има: „Всичко що има Отец е Мое“ (Иоан 16:15) и „всичко що има Сина е и на Отца“ (Иоан 17:10). Синът, както и Отец, е вечен (Иоан 8:58), самобитен (Иоан 5:26), всеприсъстващ (Иоан 3:13), неизменен (Евр. 1:10-12), всезнаещ (Мат. 11:27), всемогъщ (Иоан 10:27-29).
По свойствата и действията си Св. Дух е неразделно съединен с Отца и Сина, защото „където е Духът Божий, там е Бог“ (1 Иоан 4:13). Той изхожда от Отца чрез Сина и е този, Който е направил Св. Писмо боговдъхновено, като е говорил чрез пророците и апостолите. Бидейки в човека, Той е неразделен с Отца и Сина. Св. ап. Павел разяснява: „… не знаете ли, че сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас“ (1Кор. 3:16). А Христос казва: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Иоан 14:23). След Възнесението на Христа (Деян. 1:9-10) се изпълнило обещанието Му: „А кога дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца — Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене“ (Иоан 15:26). И на петдесетница Духът Го заменил, като слязъл и изпълнил светите апостоли (Деян. 2:4). Между вечното изхождане на Св. Дух като битие и временното Му изхождане към тварите има разлика — Св. Дух се изпраща в света от Отца чрез Сина. Отец изпраща Духа като вечно изхождащ от Него; Синът Го изпраща като Богочовек, възприемащ Го от Отца, придобил това право със своите кръстни заслуги. Бог е не само трансцендентен, но и иманентен — Той е едновременно вън от света и в света, вън от човека и вътре в него.
Сътворен по образ и подобие Божие (Бит. 1:27), човекът е и храм Божий: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Бит. 2:7). Като имат предвид този стих и Христовите думи: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената“ (Мат. 10:28), светите отци учат, че човек по своята същност е двусъставен (дихотомия). Той има две природи — телесна и духовна. В посланието на св. ап. Павел до евреите на пръв поглед става дума за трисъставност (трихотомия), „Защото словото Божие… прониква до раздяла на душа и дух“ (4:12). Като се позовават на тези думи, някои считат, че човек едва ли не има безброй духовни тела, подобни на люспите на лука. Душата и духът не са две субстанции, а две страни от една духовна природа. Те могат да се уподобят: душата — на човек в младежка възраст, а духът — на човек в зряла възраст. Има разлика между душевен и духовен човек. Душевният е нееволюирал, с притъпено и неразвито духовно зрение, а духовният е озарен от Бога и притежава висше знание. В антропологичния смисъл на думата духът означава духовно-разумното начало в човека. Той е непрекъснато възникващ и развиващ се. Духът, това е същата душа, която се е разтроила след грехопадението на прародителите ни и която се е преобразила и обновила с помощта на Св. Дух. Изпълването със Св. Дух няма нищо общо с разтърсването на тялото от нагуала и изместването на тонала. Господ Иисус ясно казва: „… игото ми е благо, и бремето леко“ (Мат. 11:30). В Стария Завет четем за срещата на св. пророк Илия с Бога: „И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ, след вятъра — земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса — огън, но не в огъня е Господ; след огъня — лъх от тих вятър и там е Господ“ (3 Цар. 19:11-12). Душата, съединена с Бога, е спокойна и кротка. За Боговидеца Моисей се казва, че говорил с Бога лице в лице (Изх. 33:11), защото бил най-кротък между човеците (Числа 12:3). Именно с лице се изявява Бог, а не с глава на орел. Като образ и подобие Божие, ние хората имаме същото лице, каквото и Бог. Е, вярно е, че измежду духовно деградиралите люде, прекъснали общението си с Бога, се срещат всякакви демонски изчадия с извратени физиономии, които по-скоро напомнят различни видове от животинското царство. Но колкото и отдалечаването от Всевишния да е повредило лицето, все пак Божият образ си остава в него и всеки може да различи човешкото лице от орловото. И обратното — духовно усъвършенстващите се все повече и повече се разхубавяват. В Деянията на св. апостоли за св. арх. Стефан се казва: „И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел“ (6:17). В двата Завета има много места, които свидетелстват, че Вечният приема форма на човек с лице, а не на нещо, което прилича на орел, както е видяно и описано от древните магьосници. Разказвайки едно от виденията си пророк Исаия пише: „В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат“ (Ис. 6:1), като преди това Господ му казал: „Кога дохождате да се явите пред лицето Ми…“ (Ис. 1:12). В четвъртата книга Моисеева четем: „Да обърне Господ към тебе лицето Си…“ (Числа 6:26). Свидетелства намираме и в Псалмите: „Господ е праведен — обича правда; лицето Му гледа праведника“ (Пс. 10:7); „Пълна радост е пред Твоето лице“ (Пс. 15:11); „Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам с Твоя образ ще се насищам“ (Пс. 16:15). Слезлият от небето Син Божий потвърждава тези думи: „Гледайте да не презрете едного от тия малките (децата), защото казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“ (Мат. 18:10). Изхождайки от собствен опит, св. Иоан Богослов обещава на христовите последователи: „Победителите ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им“ (Откр. 22:4). А дали Божието лице е обгърнато, подобно на Орела, с огромна тъмнина и мрак? Отговор на въпроса има в един от Псалмите: „Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!“ (Пс. 4:7). И още един красноречив отговор, който се съдържа в Първото Послание на св. ап. Иоан: „Бог е светлина“ (1:15). Много от светите отци, удостоени да видят Господа, говорят същото. Св. Андрей юродив ради Христа, разказва на своя приятел Никифор: „Видях в рая моя Господ, както някога пророк Исаия Го е съзерцавал, седящ на висок престол обкръжен от серафими. Той бе облечен в червена одежда. Лицето Му бе пресветло и очите Му любвеобилно ме гледаха.“13