Православните светии изясняват, че след смъртта си човек не се насочва директно към човката на някакъв си Орел, за да бъде консумиран. Той преминава първо през т.нар. митарства, като душата, след излизането й от тялото, бива поемана от Ангела закрилник, даден на човека от Господа по време на кръщението (ако, разбира се, е кръстен). Преминаването на всяко митарство е свързано с опитите на демоните да го отбият, като му напомнят за неизповяданите и непростени грехове, извършени по време на земния му живот. Митарствата, през които Ангелът превежда смъртника, са двайсет на брой. Първото митарство се отнася до празнословието и сквернословието; второто до лъжата; третото до осъждането и клеветата; четвъртото до чревоугодничеството и пиянството; петото и шестото се отнасят до леността и кражбите; седмото до сребролюбието и скъперничеството; осмото митарство е свързано с лихварството; деветото с неправдата и самохвалството; десетото, единадесетото и дванадесетото — със завистта, гордостта и гнева; тринадесетото и четиринадесетото митарства — със злопомненето и разбойничеството; петнадесетото митарство се отнася до магьосничеството, баянията, отравянето и извикването на духове; шестнадесетото, седемнадесетото, и осемнадесетото митарства се отнасят до блудството, прелюбодеянието и содомския грях; деветнадесетото — до идолослужението и всякаква ерес, двадесетото митарство — до немилосърдието и жестокосърдечието. На всяко от тези митарства душата трябва да даде отчет за греховете си, на всеки от които съответства демон мъчител. Ако душата премине безпрепятствено през всички митарства, тя е освободена от връзките на собствените си грехове и полита към Царството Божие. Но ако се намери у нея неразвързан грях, тя чува страшния глас: „Да се вземе нечестивия да не види славата Господня“ (Ис. 26:10). Тогава Божият Ангел я оставя, за да я вземат орелоподобните демони, които я низвергват в мрачната и тъмна част, в мястото на преизподнята и адските тъмници.