С учението за съзнателното сънуване и преминаването през вратите на Вселената древните магьосници се доближават, но не съвсем точно (както и във всичко останало), до истинското Божествено откровение. И това е едно от нещата, които карат глупците да си мислят, че всички духовни пътища водят до Бога. Да, но Бог не е Рим. Напускането на тялото посредством съзнателното сънуване не е нещо ново, както го представя Кастанеда. То се осъществява и в много други езически религии. Нашите богомили също са учили, че сънуванията са Божии откровения. Но… за „съжаление“ вече никой не си спомня за болната им мистика. Съзнателното сънуване не е чиста работа. Кастанеда пише, че по време на някои сънувания чувствал тежест и не можел да се помръдне, бил напълно неподвижен и се будел с викове. Друг път бил тласкан към меланхолия, чувство за липса на смисъл и даже суисидна депресия (депресия, която тласка към самоубийство). Много често сънуващите се събуждали голи по улици и други места. (Представяте ли си — сутрин ставате, отивате в банята, за да вземете душ и във ваната виждате един гол богомил!). Благодарение на сънуванията си Кастанеда достигнал до моменти, в които подобно на другар от недалечното минало започвал трудно да различава сънищата от действителността. Светите отци предупреждават, че без Божия закрила и ръководство човек не трябва да напуска съзнателно тялото си, тъй като съществува опасността то да бъде обсебено от някой демонски дух и притежателят му да не може вече никога да се завърне в него. При такова нещастие отците препоръчват свети Василиевите молитви, но не всеки духовник се наема да извърши екзорцизъм (изгонване на духове). Кастанеда също пише за обратното незавръщане — при невнимание по време на сънуване неорганичните същества, които уж сами по себе си са нито добри, нито зли, могат да отнесат сънуващият в светове, в които да остане завинаги. Но нека наречем нещата с истинските им имена. В духовния свят няма неутрални същества, които да са нито добри, нито зли. Освен това злото не е само брънка в човешкия разум, както твърди Кастанеда. В отвъдното всичко е точно разграничено — то е или само добро, или само зло. Св. Писание ни открива, че в началото всички сътворени от Бога Ангели (от гр. вестители) били добри. Господ ги сътворил, за да изпълняват волята Му. Но част от тях се възгордели, отделили се от Него и започнали да не Му се покоряват. Св. ап. Иуда говори за ангели, които „не опазиха своето началничество, а напуснаха жилището си“ (Иуда 1:16). Смисълът на тези думи е, че падналите ангели отначало са били добри, а впоследствие са станали зли по собствена воля. С отделянето си от Бога те до такава степен извратили естеството си, че станали изцяло зли. Наричат се още и дяволи (от гр. лъжец, клеветник), защото се стараят по всевъзможни начини да подлъжат хората, за да попречат на спасението им. Господ Иисус Христос нарича дявола баща на лъжата и човекоубиец. Разобличавайки невярващите евреи, Той казва: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълните похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето си говори, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Иоан 8:44). Верните на Бога Ангели останали да изпълняват волята Му. Така например евангелистът св. ап. Лука съобщава, че архангел Гавраил бил изпратен от Бога при Света Дева Мария да й възвести, че ще роди Спасителя на света (Лука 1:26-35). Същите тези Ангели предпазват християните от вредите на дявола и им помагат по пътя на спасението (Евр. 6:7). Числото на добрите е неизброимо. Във видение пророк Даниил забелязал: „Бидоха поставени престоли, и седна Стария по дни… хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди стояха пред Него“ (Дан. 7:9-10). Според Св. Писание падналите също са твърде много. Спасителят изгонвал от болните легиони бесове (Лука 8:30). И едните, и другите са безплътни безполови същества.