Сътвореният от Бога човек отначало бил съвършен и добър. Злото в човешката душа било привнесено отвън и това станало след като сатаната изкушил Адам и Ева и се появил грехът. Като последствие те се отделили от Бога и напуснали рая. Родили им се деца — Каин и Авел. Зачатъкът на злото се предал и на тях и веднъж, поради завист, Каин убил брат си Авел (Бит. 4:8). Това зло се предава и до днес на поколенията. То не е само брънка в човешкия ум, защото съществува навсякъде и никой не може да отрече това. За да се освободи от него, човек трябва да спазва Божиите заповеди — да не лъже, краде, убива и т. н., и по този начин да се завърне отново, ако иска, в напуснатия рай, т.е. при Бога.
Според древните магьосници неорганичните същества и цялата Вселена са женски и по тази причина те не преследват жени, а само мъже. Жените имат още едно голямо предимство пред мъжете и това е месечният цикъл, през чието време много лесно могат да навлязат в другата отделна реалност. Човекът Буда е учил точно обратното. На въпроса на първия му ученик, братовчед му Ананда, защо не посвещава жени, Буда отговорил, че по време на цикъла им те ще загубят всичко постигнато преди това и по тази причина само след година от учението му няма да остане нищо. В християнството нито едните имат някакво предимство, нито другите — там душите и на двата пола са равнопоставени за спасение. Духът е безполов. Садукеите, които не вярвали във възкресението, задали на Христа следния провокиращ въпрос: на кого при възкресението ще бъде жената, която се е омъжвала седем пъти и седмината й мъже са починали един след друг? Отговорът бил ясен: „… чедата на този свят се женят и се мъжат; но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии“ (Лука 20:28-35).
Целта на дон-Хуановото обучение бе в това — преди воинът да навлезе съзнателно в другия свят, да загуби човешката си форма, т.е. чувствата. Така той ще може да мине от лявата страна на Орела без да бъде погълнат. Преди това, през последния ден от живота си, трябва да принесе жертвен дар на Орела като направи преглед на жизнения си път в обратна посока — преглед, който наподобява християнското тайнство покаяние. Методът е открит и препоръчван от древните магьосници.
Понятието „чувства“ е много общо. И любовта, и омразата са чувства. Само че едното е положително, а другото — отрицателно; първото е желателно, а второто не е. Господ препоръчва на последователите си да не се поддават на отрицателни чувства като омраза, завист, злоба, гняв, алчност, ревност… Положителни чувства като любов, милосърдие, великодушие, щедрост, състрадателност, кротост и т. н. са необходими и душеспасителни. Нашият Спасител съвсем не е бил безчувствен. В Евангелието на св. ап. Иоан се разказва за смъртта на Лазар, брат на сестрите Марта и Мария. Когато чул за това „Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал“ (Иоан 11:35-36). В християнството любовта е първото и основно чувство и на него се крепят двете най-големи заповеди: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум… и ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-39).
С очистване от душепагубните и развиване на положителните чувства християните се доближават до Бога. Безчувствието е живот вън от света и вън от Бога.
Господ е заложил в съвестта ни заповедите Си и при нарушението им всеки малко или много е гузен, независимо дали е запознат с тях или не. Срещат се оскотели хора със заспала съвест, които не осъзнават напълно греховете си. Има и такива, за които лъжата, кражбата, прелюбодейството и дори убийството не са грях. Безгрешни хора няма. Събуждайки съвестта ни, св. ап. Яков казва: „Ние всички много грешим“ (Иак.3:2). Думите му се допълват и от св. ап. Иоан Богослов: „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас“ (1 Иоан 1:8). Грехът не изключва дори светците, защото и те са хора като нас. Според книгата Еклисиаст „Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши“ (7:20). Но що е това грях? Св. Иоан Златоуст отговаря, че „Грехът не е нищо друго, освен действие против Божията воля“14.