След всичко, разяснено с Божия помощ до тук, се вижда, че учението, преподавано от дон Хуан, няма нищо общо с Богооткровените Библейски истини. По своята същност и цел то не е спасително, а душепагубно. Разобличавайки го, някои хора изказаха мнението, че книгите не са писани от Кастанеда, а от цял институт учени по поръчка на масоните, тъй като не може един необразован индианец да си служи с термини от последната дума на науката. Ако наистина е така, то е радващо, защото се сбъдват думите на св. ап. Павел: „Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“ (1Кор. 3:19).
Преди да сътвори невидимия свят Господ Бог създал за свой помощник един Ангел, превъзхождащ насетне всички Ангели и хора по интелект, разум, сила и способности. Именно поради тези си качества Ангелът се възгордял и поискал да измести Твореца си. Заедно с другите разбунтували се ангели престанал да изпълнява назначението си и се отделил от Бога. Чрез следовниците си лидерът на падналите ангели може не само да пропилее живота на глупавите хора с непрогресивни марксистко-ленински идеи, да създава фалшиви религии и духовни учения, но дори и да имитира лъжливи светове, наподобяващи Божествения. Посредством сънуването, при което съзнателно напускат тялото си, кастанедистите навлизат в един точно такъв илюзорен свят.
Сатанизмът, по своето естество, бива два вида: съзнателен и несъзнателен, като всеки един от тях се състои от по две разновидности — груба и фина. До идването на испанците в Месоамерика учението с човешките жертвоприношения спада към несъзнателния груб сатанизъм. Чак след реформите от 1723 година преминава в съзнателен фин сатанизъм. Като негови разпространители днес кастанедистите се явяват представители на черната ложа. Тази измама всеки не може да долови, така както всеки не може да борави с компютър, макар че не е трудно. Ако някой иска да запази душевната си чистота и хармония в дома си, не само че не трябва да чете книгите на Кастанеда, но дори не трябва да ги държи в личната си библиотека. Последното няма да бъде никак лесно за симпатизантите на учението. Всеки рибар знае, че колкото по-дълбоко рибата е нагълтала стръвта, толкова по-трудно след това се освобождава кукичката. По комунистическо време другарите безбожници бяха кръстили един връх в Пирин „Безбог“. След 10. XI. 1989 година по време на поход в планината, с приятел семинарист положихме доста усилия, докато убедим местния хижар да прекръсти върха на „С Бог“. За съжаление много от жителите на околността, кой по навик, кой травматизиран от отишлия си атеистичен режим, продължават да наричат върха със старото име. Така и човек, качил се веднъж в катафалката на дон Хуан, ще трябва да положи неимоверни усилия, за да слезе от нея, да се обърне и прехвърли в „свръхзвуковия самолет“ към вечната Цел — нашия Господ, Единородния Син Божий Иисус Христос.
Молитви за попаднали под влиянието на магьосници и сектанти
В книгите си Карлос Кастанеда открива тайни, които са подобни на нож с две остриета. Хората, склонни повече към зло, отколкото към добро, приличат на учените, открили атома. Първо ще направят бомба, а след това може би и атомна централа за производство на електроенергия. С изнасянето наяве на тези тайни Кастанеда нанесе повече вреда на себеподобните си, отколкото полза. Или е целял точно това.
Първата му книга „Пътуване към Икстлан“ е преведена на български език и издадена у нас през 1984 година, а последната — „Изкуството на сънуването“ — през 1995 година. През този период той става любим автор на занимаващите се с магии и на хора с леки психически отклонения. Едните доусъвършенстват вещината си, а другите, осъзнавайки болестта си, търсят разрешение на своя проблем не там, където трябва. И колкото повече се задълбочават в учението на магьосника дон Хуан, толкова повече състоянието им се влошава.
Магии обикновено правят безсилни и примитивни хора с недоразвит, но рядко комбинативен мозък. Схванал веднъж принципите на магията, магьосникът може да разработи стотици варианти за направата й. Но колкото и да е непредсказуем, в основата си нещата остават едни и същи. Всяка магия, в зависимост от целта й, сама по себе си бива бяла или черна. А по начина на направата й е имитативна и контактна. Първата се основава на принципа на подобието, т.е. Следствието прилича на породилата го причина, или подобието поражда подобие. Нещата, които си приличат, са еднакви. Обикновено този вид магия се практикува от хора, които се стремят да причинят зло или да унищожат враговете си, като увредят или разрушат техните изкуствено направени образи. Те изработват фигура, която прилича на набелязаната жертва и й навреждат. Това увреждане се предава на нищо неподозиращия човек. Вторият вид магия се извършва на принципа на съприкосновението. Неща, които веднъж са били в съприкосновение, остават винаги в съприкосновение. И когато са съвсем отделени, каквото се случи на едното, то по индуктивен път се предава и на другото. Най-често срещаният пример за контактна магия е магическата индукция между човека и отрязани части от него, като косми и нокти, или пък негови дрехи и предмети. Независимо от разстоянието, магьосникът може чрез тях да упражни волята си върху онзи, на когото са принадлежали. Чрез имитативната магия магьосникът може да предизвика всякакви последици просто като ги наподоби, а чрез контактната каквото и да стори на даден материален обект, то в същата степен ще засегне и личността, с която този обект е бил в съприкосновение, независимо дали е част от тялото му или не.