Притчата за блудния син — съвременен вариант
Не много отдавна в една страна живял един нещастен юноша. Когато навършил 18 години напуснал своята родина и тръгнал по света да търси щастието си. Първият, когото срещнал, бил един мюсюлманин. Казал му: „Ефендилер (господине), аз съм тръгнал по света да търся щастието. Не знаете ли къде бих могъл да го намеря?“ Мюсюлманинът отговорил: „Да, разбира се, че знам. Щастието е тук, в нашата джамия. Ела, приеми вярата ни и ще го намериш.“
Юношата се съгласил. Влязъл в джамията, обрязали го и станал мюсюлманин. Намерили му четири жени и го оженили. Започнал да спазва всичките предписания на исляма; правел по пет пъти на ден намази (молитва с поклон), четял Корана, давал зекят (милостиня), постил всяка година по един месец през Рамазана… Но след залез слънце преяждал и се отдавал на излишества с четирите си жени, и така губел всичко, което натрупвал с пост и молитва през деня. Това продължило пет години.
Веднъж, когато се разхождал из Каплъ чарши, го заговорил един търговец евреин, който го поканил в магазина си. Младежът му се доверил и споделил с него това, което го измъчвало. Казал му, че бил много нещастен и затова дошъл тук да търси щастието, станал мюсюлманин, но така и не го открил. Евреинът му дал съвет да се обърне към иудаизма. Изпратил го при свои роднини в Тел Авив. Младежът зарязал всичко и още с първия кораб заминал за Израел. Веднага след пристигането си влязъл в първата попаднала пред погледа му синагога. Посрещнал го един равин (законоучител в синагогата) с думите: „Всеки, който е дошъл, е добре дошъл“. Разказал му младежът как е тръгнал по света да си търси щастието и как в продължение на пет години бил мюсюлманин и изпълнявал всички предписания на ислямската вяра, но не го открил. Той приел иудаизма — четял всеки ден Тората (Моисеевото петокнижие). Талмуда, (книга с религиозно-юридически правила за житейска мъдрост). Ядял само храна на която имало печат кашер (позволена храна), а от останалата не вкусвал, защото била треф (мръсна). Спазвал празниците Пасха (иудейския Великден), шебуот (петдесетница), рош хашаша (Нова година), йон нипур (опрощение), сукат (седемдневен есенен празник, по време на който се живее в специална колиба), пурим (празник в чест на избавлението на израилтяните от вавилонския плен). Изпълнявал и останалите ритуали. До такава степен се задълбочил в иудейската вяра, че евреите го направили първокласен масон. Материалните облаги вече не били проблем за него. Пак се оженил, но тъй като не бил евреин по рождение, бракът му се считал за невалиден.
Въпреки иудейската му образованост, всички го гледали с пренебрежение, като гой (неевреин). В Израел всеки знаел от кой род и коляно е, а за този човек никой не знаел какъв е. Починала жена му и понеже била омъжена за неевреин, я погребали извън еврейските гробища. Отчаянието отново го споходило, защото още пет години от живота си изгубил напразно.
Решил да напусне Израел и да продължи да търси щастието, като се отправи на Изток. Дълго вървял, по пътя си минал през много мюсюлмански страни. Срещал се и беседвал с последователите на различни мюсюлмански разклонения — сунити, шиити, харажити и техните многобройни ордени и секти. Никъде, обаче, не се задържал задълго, защото се страхувал да не повтори грешката си. Пътувал две години.
Най-сетне пристигнал в страната на масонската мечта — Индия. Там се сблъскал с такъв хаос от народи и религии, срещнал такова обезличаване, че дори никой не знаел от кой род е и коя религия изповядва. Тамошните хора имали около четири хиляди богове. Човекът решил да изучи свещените книги на индусите и да се запознае с религиите им, та дано да открие щастието. Започнал най-напред с основните им книги — Ведите, Махабхарата, Бхагавад Гита, Упанишадите и шестте й философски системи — Веданта, Миманса, Санкхя, Йога, Ниая и Вайшешика. Изчел и много разяснителна и тълкувателна литература, като успоредно с това практикувал — спазвал празниците и обредите, къпел се в „свещените“ реки, почитал обожествените растения, животни, предмети, природни стихии и измислени от човеците богове. Щастието, обаче, не намерил. Хиндуистите му казали, че такава му е кармата (съдбата) в този живот и че след като се прероди може и да го намери. Пак се отчаял човекът, защото загубил още пет години от живота си. Започнал да задава своя въпрос на всеки срещнат. Но хората от висшите касти се държали високомерно и не му обръщали внимание.