Накрая не издържал и на втората година бутнал орлето от гнездото и избягал при „светиите от последните дни“ — мормоните, в щата Юта. Те, естествено, го приели като роден брат и го кръстили по свой начин, както си знаят. Дали му да чете третия завет на Йосиф Смит и го причастявали всяка неделя с хляб и вода. Оженили го за девет жени, защото и при тях, както и при мюсюлманите, било позволено многоженството. Човекът се молил, четял, причастявал и работил. В продължение на пет години стигнал степента мормонски апостол. За награда с лични негови средства го изпратили да мисионерства в Европа. Пътувал и проповядвал, че всички протестантски учения са лъжа и че истината е само при мормоните.
Веднъж след проповед във Вечния град влязъл в един ресторант да похапне спагети. Влязъл и някакъв католически свещеник и седнал на неговата маса. Заприказвали се и неспокойният по дух човек му се изповядал. Отецът му дал духовен съвет, който се състоял в това да напусне мормоните и да приеме вярата на „наместника на Господа на земята“ — римския папа. Отчаяният глупец решил да опита пак. Кръстили го, ръкоположили го за кюре (католически свещеник) и му дали енория. Научили го на богослужение. Служил и се молил. В свободното си време се запознал по-подробно с вярата на католиците. Така изминали още пет години, и отново без резултат.
Един ден в църквата дошъл непознат мъж и му казал: „Слава на Господа“. Човекът и на него разказал за своите терзания. Непознатият бил лутеранин и му разяснил, че няма да намери щастието при католиците. Мотивирал се с това, че след разделението на църквите през 1054 година католиците до такава степен са изопачили вярата си, че днес тя нямала нищо общо с християнството; католическата църква приличала повече на земна, човешка организация, отколкото на Божия. Поради всичките отклонения била необходима реформа и тя била направена през 1575 година от Мартин Лутер. Човекът съблякъл расото и тръгнал с протестанта право в сърцето на реформата — Германия. Когато го видяли, протестантите много му се зарадвали… Изтекли още пет години и пак на вятъра.
Изнемощял и отпаднал духом, избягал и от тази лудница и се завърнал в родината си. Прибрал се в бащиния си дом вече седемдесет и двегодишен, стар и немощен от дългите си странствания и лутания. Преосмислил всичко и обезсърчен решил да осъществи намерението, което имал на брега на Ганг. В този момент чул камбанен звън, който идвал от църквата на бащината му вяра. Спомнил си как на младини, преди да тръгне по света да търси щастието, минал край църквата. С последна надежда станал и отишъл в храма. Там свещеникът четял евангелската притча за блудния син:
„Имало едно време един човек с двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им разделил имота.
Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си като живееше разпътно. А след като разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда. И отиде та се представи у едного от жителите на оная страна, а той го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А той като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, а пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и против тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
И стана, та дойде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и против тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: Що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.