Тоналът и нагуалът
Според семантиката на нашия език някои превеждат тези два термина като съзнателно и безсъзнателно. Всеки човек има две самостоятелни същности. Първата — тоналът — е личността. Всичко, което знаем и вършим в качеството си на хора, е дело на тонала. Той е всичко онова, което познаваме и виждаме, той съставя света. По форма наподобява остров. Островът, всъщност, е светът, който възприемаме. За всеки човек има колективен и индивидуален тонал, като той е едновременно и вътре, и вън от човека. В зависимост от състоянието на всеки индивид тоналът може да бъде слаб или силен. Например когато някой човек се предаде, тоналът му отслабва. Тоналът на млад, но грохнал човек, е немощен, слаб. Воинът, който се бори, има силен, правилен тонал, за разлика от обикновените хора, които в най-добрия случай имат верен тонал. Нагуалът пък е тази наша страна, за която не съществува описание, няма думи и названия, нито чувства или познание. Ако нагуалът се уподоби на нещо, той веднага се превръща в част от тонала. За да се говори за нагуала, трябва да се вземат понятия от острова на тонала.
Дон Хуан оприличава двете понятия на маса с покривка и пространството около нея. Тоналът е масата с покривката. Съзнанието душата, мислите, интелектът, психиката, жизнената сила, са предмети върху масата. Бог е покривката й. Нагуалът е цялото безгранично пространство около нея. Той е тази страна от човешката същност, която може да твори, да материализира мислите и да приема формата на хора и животни. А тоналът не създава нищо, той може само да наблюдава и оценява. Нагуалът няма край, докато тоналът започва с раждането и свършва със смъртта. Определени ситуации могат да предизвикат изместване на едното от другото. Например ненадейният страх веднага свива тонала. Когато нагуалът се появява на повърхността, разтърсва силно тялото. Срещата на обикновения човек с него е много опасна. Шокът е толкова голям, че човек може да полудее или умре. Тоналът преобладава при обикновените хора, а нагуалът — при чародеите. Между двете няма нищо общо. Каквото и да прави всяко от тях, то остава в собствената му сфера на влияние.
Другата отделна реалност
Още магьосниците от времето на толтекската епоха успели да проникнат в същността на нещата и ги описали. Освен нашия, видяли още безброй светове, не по-малко реални от него. Те съществуват в областта на второто внимание. Разположени са един в друг, както люспите на лука. Всички тези светове са едно безкрайно цяло, което се състои от обекти и всепроникваща енергия. Енергията наподобява нишки от пламък, които се простират в безкрая, във всички възможни посоки. Те са надарени със собствено съзнание и сила по един непонятен за човешкия ум начин. Древните магьосници нарекли силата стремеж или дух. Всичко, което съществува в необятния космос, е прикрепено към стремежа със здрава брънка.
В безкрайната Вселена магьосниците видяли и нещо, приличащо на орел в огромната чернота, мрак, тъмнина. Орелът непрекъснато излъчва енергийни импулси, еманации, които са източник на всички чувстващи същества. Той създава съществата и те с живота си обогатяват съзнанието, което им е дал. В момента на смъртта съзнанието се отделя от телата и полита като вълмо лъчист памук, като се насочва директно към човката на Орела, за да бъде консумирано. За древните магьосници това е доказателство, че чувстващите същества живеят само за да обогатят съзнанието си, което е храната на Орела. Всичко това е много трудно за описание и затова виждащият трябва сам да му стане свидетел. За тази цел древните създали специална система за проникване в света на другата реалност.
Това се осъществява чрез съзнателен контрол над сънищата.
Съзнателното сънуване
Между съзнателното сънуване и обикновения сън има голяма разлика. Обикновеният сън се осъществява несъзнателно по време на спане. При съзнателното сънуване воинът съзнателно напуска тялото си заедно с енергийния си двойник и навлиза в алтернативни светове. Там престоява в зависимост от количеството енергия, което е натрупал по някой от посочените методи. След привършване на енергията, съзнателно се връща в нашия свят. Несъзнателното сънуване е неконтролируемо и няма цел, а съзнателното е под контрол и има цел.
В енергийния поток на Вселената съществуват входове и изходи. Те имат врати, които съзнателно сънуващият трябва, постепенно, една след друга, да отвори. Първата врата на сънуването се отваря, когато сънуващият успее да погледне ръцете си насън. Втората се отваря, когато сънуващият се събуди от един сън в друг. Третата — когато самият сънуващ се вижда насън как спи. И четвъртата врата се отваря тогава, когато сънуващият започне да пътува с енергийното си тяло до специфични, точно определени места. Тази врата може да бъде отворена по няколко начина: чрез пътуване до конкретни места от този свят; чрез пътуване до места извън него; чрез пътуване до светове, които съществуват само в намерението на други хора. Естествено последният начин е най-труден и опасен, но е и предпочитан от древните магьосници.