Дон Хуан не препоръчва методите на съзнателното сънуване да се практикуват самостоятелно. Те се извършват само под ръководството на нагуал, защото по време на сънуването чиракът се вманиачава и склонността му към сънните пътешествия се превръща в наркотична. Древните магьосници виждали Вселената като хищническа. Затова при най-малкото невнимание човек може да изгуби енергийния си двойник в света на т.н. неорганични същества и повече да не се събуди.
Неорганичните, органичните същества и скаутите
Магьосниците видяли, че в света на второто внимание съществуват два вида особени съзнателни енергийни същества — неорганични и органични. Те се различават помежду си по форма и степен на яркост. Неорганичните са продълговати и матови, органичните са заоблени и много ярки. Подобно на съюзниците, придобити чрез халюциногенните растения, и тези същества не са нито зли, нито добри. Магьосниците могат да общуват с тях и да ги превръщат също в съюзници. Те се сближават и завързват приятелство, което се състои във взаимна обмяна на енергия. Древните магьосници обикнали тези същества дори повече от себеподобните си. Но ако човек не внимава с тях, те могат да го докарат до лудост.
За да лети магьосникът в други сфери, му е необходимо голямо количество чужда тъмна енергия. Той си я набавя и от света на неорганичните същества. С тази енергия се пренася в светове, които надхвърлят човешкия енергиен обхват. По време на сън сънуващият чува незнаен направляващ глас, който идва от т.н. сънен пратеник — безлична, но постоянно действаща енергия, идваща от света на неорганичните същества. Този пратеник от чужда енергия дон Хуан нарича скаут. Благодарение на скаутите в обикновените сънища се случват нелепи неща. Скаутите могат да приемат различни човешки и животински образи. Понякога неорганичните същества са много агресивни и при грешка от страна на сънуващия го грабват с физическото му тяло, за да го отнесат в техния свят. Според древните магьосници неорганичните същества от цялата Вселена са женски и по тази причина не преследват жени, а само мъже. Затова „предизвикателят на смъртта“ — няколкохилядолетният нагуал, се превърнал от мъж в жена. Направил го е като е завъртял обратно асамблиращата точка, която при мъжете е обърната навътре, а при жените — навън.
Крайната цел
Крайната цел на обучението, както вече споменах, е воинът да навлезе съзнателно в другия свят. За реализирането й той трябва да загуби човешката си форма. През последния ден от живота си следва да направи жертвоприношение на Орела — един жертвен дар, открит и препоръчван от древните магьосници. Това е т.нар. преглед на жизнения път, пълна равносметка на живота в обратна посока. Вождът извиква образите на спомените си до времето на детството си и ги наблюдава. После всеки образ се „издухва“ с едно движение на главата отдясно наляво, все едно, че се измита от полезрението. След това воинът вдишва продължително, като движи главата си отляво надясно. Дон Хуан нарича това „раздухване на събитието“. По този начин воинът се освобождава от взаимодействия и обременителни емоции.
След жертвоприношението той се съсредоточава във второто внимание и отваря прозореца към света на другата отделна реалност. Като преодолява всички трудности по пътя, е необходимо да наближи колкото може повече Орела и тогава да се изплъзне, преди той да го е разкъсал и погълнал. За целта воинът трябва да мине на пръсти от лявата му страна. Щом загуби човешката си форма, воинът вече не притежава човешки чувства и няма нищо, което Орелът може да погълне.
Орелът не познава съжаление — привлича всичко живо, което е готово да угасне, защото се храни с енергията му. Той наподобява огромен магнит, събиращ всички снопове светлина, които са жизнената енергия на умиращия. Само загубилият човешката си форма чародей може да премине покрай Орела без да бъде изконсумиран. Това е върховното постижение и цел на учението на дон Хуан.