Още нещо за древните магьосници
(По Кастанеда)
Древните магьосници са живяли хилядолетия преди испанското нашествие, по времето на Толтекската империя, която била в разцвета си в продължение на четири хиляди години — от 7 до 3 хил. пр. Р. Хр. Постепенно изработили и усъвършенствали духовната си практика като концентрирали цялата си енергия за действие в областта на другата отделна реалност. Второто им внимание взело връх. В резултат на това човешките стремежи и занимания загубили всякакво значение за тях. Изглеждали както и преди, но поведението им било необикновено. Най-голямото им постижение било в сетивното възприятие на енергийната същност на нещата. Външен израз и кулминация на учението им са построените пирамиди в град Тула (Хидалго) — център на Толтекската империя. Там се отдавали на сънувания. С течение на времето, обаче, се омагьосвали от собствените си открития. Впоследствие учението се изопачило и деформирало. Допуснали много грешки, най-голямата от които е, че се опитали да съсредоточат вниманието си върху техники за оказване на влияние над други хора. С това искали да доминират над всички, да притежават целия свят. Друга тяхна грешка е фактът, че обикнали своите съюзници повече от себе си и от себеподобните си. Новите магьосници след 1723 година се постарали да отстранят тези грешки.
Вярванията, култовете и обичаите на толтеките и на народите, живели в съприкосновение с тях
Поводът да потърся тази допълнителна информация за неказаното от Кастанеда относно толтеките2 — основоположниците на учението, преподавано от дон Хуан, а също и данни за народите и племената, живели по и около земите на Толтекската империя, са думите на Христа Спасителя:
„Всеки разумен човек като гради къща, копае на дълбоко и слага основите й върху камък, и когато придойде реката, напира на тази къща и водите не могат да я разклатят, защото основата й е върху камък. Неразумният човек съгражда къща върху земята без основи, и когато реката напира на тази къща, тя веднага рухва и срутването й е голямо“. (Лука 6:48-49)
За произхода на американските индианци учените предлагат различни хипотези, най-разпространената от които е, че са се преселили от Азия през Беринговия проток. Това е единственото място в Тихия океан, откъдето се виждат двата бряга на Азия и Америка. Разстоянието е само седем километра и може да бъде преодоляно с примитивни плавателни съдове или да бъде преминато по леда през зимата, когато понякога водата замръзва. Преселението е ставало на етапи и народите постепенно са се разселили из двата американски континента.
Интерес в случая представляват, народите населявали земите на Мексико, Хондурас, Гватемала, северните части на Никарагуа и Коста Рика. Този район се обозначава с един обединителен термин — Месоамерика. За населението на тази територия някои учени изказват хипотезата, че е отделен клон от останалите американски народи и не се е преселило през Беринговия проток, а е дошло по тези земи от потъналия континент Атлантида. Други предполагат, че е пристигнало от Египет. Има и трета хипотеза, според която от Месоамерика са произлезли всички народи и тъй се е развила световната цивилизация. Като свидетелство поддръжниците й цитират индийския историк Вармики от IV век преди Р. Хр., от когото е останал следният текст за едно поробено от толтеките племе — майте: „Майте напуснаха своята родна земя на изток и с корабите си, като религиозни мисионери дойдоха първо в Бирма, Бирмания, и там просвещаваха нагите, от Бирма отидоха в Декан, Индия, и от там пренесоха своята религия във Вавилония и Египет.“3 Но кой народ е първият заселник в Месоамерика и кои са създателите на първата цивилизация? По тези въпроси между учените няма единно мнение, те само предполагат. Едни поставят в началото толтеките, други — майте, трети — някои от останалите племена, като олмеките, сапотеките, уестеките, тотонаките, отомите, чичемеките или мешиките (погрешно наричани днес ацтеки). Има и учени, които изказват мнението, че тези народи не са представители на различни цивилизации, а са група хора от едно и също семейство, клони от едно и също дърво — сродни народи със сродно развитие. Тези хора не само са воювали помежду си, но и са живяли заедно, женели се, търгували и имали смесени вярвания, ритуали и паралелни божества. До такава степен развили науките си, че и днес много специалисти се възхищават от познанията им по математика, астрономия, медицина, на календара им и на все още неразчетената им йероглифна писменост. Те живеели в градове-гиганти, в общество с отлично подредена пирамидална класова структура. На върха на пирамидата стоял т.нар. Халач Уиник (Истински човек). Следвали благородниците със семействата си, жреците, висшите военни, търговците, занаятчиите и накрая — селяните и робите. С робство били наказвани престъпниците и неплатилите данъците си. Те работели за обществото — строели домове, храмове и пирамиди, вършели земеделска работа.