„Понякога — пише той, — индианците самоволно жертваха собствената си кръв, като нарязваха ушите си на ивици. При други случаи си надупчваха бузите или долната устна, порязваха тялото си или пронизваха езиците си, като прекарваха през тях клонки или шипове, причинявайки си силна болка; понякога си отрязваха горната част от члена. Друг път практикуваха отвратително жертвоприношение, при което се събираха в храма, нареждаха се в редица, всеки правеше дупка в члена си и прекарваха такова количество върви, каквото можеха да изтърпят. И така нанизани и завързани те обливаха статуята на демона със събраната кръв. Онзи, който можеше да изтърпи най-голямата болка, се смяташе за най-голям храбрец.“4 До идването на испанците човешките жертвоприношения при народите от Месоамерика достигнали своя връх. През 1511 година експедицията на Валдивия претърпяла корабокрушение. Повечето от доплувалите до брега моряци били заловени и принесени в жертва. През 1562 година Ернан Кортес завладял Мексико. На много от неговите хора им направило впечатление, че на трапезата освен типичните за района ястия като царевица, боб, домати, чушки, тикви и др., имало и човешко месо. Тези сатанински действия накарали испанците да се усъмнят дали индианците са човешки същества. В средата на XVI век главата на Римокатолическата църква папа Павел III пръв оповестил света, че индианците са разумни същества, човеци, и поради това подлежат на спасение като всички Божии чада. Така той сложил знак за равенство между индианци и испанци.
[# Сергей Токарев, „Религията в историята на народите“, стр.156]
Житие на светите мъченици Киприян и Юстина
От Свещеното Църковно Предание за светите мъченици Киприян и Юстина се знае, че са живяли при царуването на римския император Деций (249–251 г.). Тяхната памет църквата чества на 2/15 октомври. Предполага се, че родното място на Киприян е град Антиохия, който се намира в северната част на Сирия (днес на територията на южна Турция). Той бил от семейство на нечестиви родители, които още от седемгодишна възраст го дали да се обучава на всяка сатанинска лукавост при жреците на езическия бог Аполон. Киприян усвоил жреческото служение и се запознал с философските системи на времето си, а когато пораснал, заминал за Египет. Там се усъвършенствал в дяволската хитрост и бесовските мечтания, като преминал през всички прочути магьоснически школи. Учудвал хората с познанията си в тайните науки. До такава степен овладял природните стихии и енергии, че можел да уврежда благоразтворението на въздуха, да произвежда ветрове, да изпраща гръмотевици и ненавременни дъждове. Умеел да вълнува морската вода и правел всякакви пакости на растенията, животните и хората. Пътешествал из различни страни и вършел всевъзможни „чудеса“, разбира се, с помощта на княза на този свят — сатаната. Накрая се прибрал в Антиохия и продължил да върши своите „чудеса“. Бил много уважаван и почитан от езичниците. Съблазнил мнозина от тях и ги направил ревностни последователи на дявола. Изцяло бил обладан от орелоподобния, но милостивият Господ не допуснал да погине тази душа.
По това време в Антиохия живяла една хубава девица на име Юстина. Тя била дъщеря на езическия жрец Едесий, а майка й се казвала Клеодония. Веднъж влязла случайно в антиохийската църква и чула слово за Христа от дякон Паралий. Словото я впечатлило така силно, че вече нищо не било в състояние да я отлъчи от Господа. Започнала редовно да посещава християнската църква и не след дълго приела кръщение. Успяла да убеди и родителите си в истинската вяра. Баща й бил посветен в презвитерски сан и домът му станал благочестиво християнско жилище.
Веднъж, когато Юстина отивала да се черкува, по пътя я срещнал младеж на име Аглаид, който произхождал от богато езическо семейство и бил известен в града със суетното прекарване на времето си в греховни удоволствия. Пленен от красотата на Юстина, той я спрял и заприказвал. Предложил й да му стане жена. Но Юстина вече била посветила цялата си любов на Христа и му отказала. Всякак избягвала срещите с него, но Аглаид не се отказал от намерението си и започнал да я преследва, за да я направи робиня на своята похот. Понеже все не успявал се обърнал за помощ към известния в града магьосник Киприян, та с неговите козни да въздейства на сърцето й. Дал му и много пари. Магьосникът използвал всичкото си знание — призовал на помощ блудните бесове и ги отпратил при Юстина, за да възбудят нечиста любов в сърцето й. Но кръстното знамение и Христовото име закриляли девицата. Осъзнавайки безсилието си, Киприян призовал бесовския княз сатаната и го насочил към къщата на Юстина. Сатаната приел женски образ и започнал да разговаря с момичето на Божествени теми, като акцентирал върху християнския брак. Юстина усетила измамата й се прекръстила. В този момент неканеният гост изчезнал като дим от халюциногенна смес. Разгневен от неуспеха си, Киприян се заловил да си отмъсти. Въздигнал вихрушка из улиците на града, изпратил мор по хора и добитък. Изплашеният народ разбрал, че наказанието е от великия магьосник Киприян, понеже девицата не се поддала на желанието му да се омъжи за Аглаид. Всички отишли да я увещават да изпълни волята на магьосника. Тя ги успокоила, като ги уверила, че всичко ще свърши и Господ ще вразуми самозабравилия се Киприян. И действително, след като се помолила, бедствието престанало. Киприян най-сетне разбрал, че нищо не може да победи кръстното знамение и пречистото Христово име. Разкаял се дълбоко и тогава силният му ум и памет, които били насочвани в погрешна посока, му послужили за спасение. Отишъл при християнския епископ Антим и поискал да се кръсти. Епископът прославил Бога за обръщението на прочутия магьосник, но не бързал да го въведе в Христовата църква. Киприян изгорил магьосническите си книги, а епископ Антим го запознал с истините на християнската вяра, подготвил го за верния път, открит от Божия Син Иисус Христос, и го кръстил. След една година го поставил за йерей, а впоследствие за епископ. Девицата Юстина пък въвел в дяконски чин и я направил духовен ръководител на всички монахини в града и околностите.