Госпожица Рог нададе вой.
— Всемилостиви боже, къде са ми кифличките? Тя се втурна към прозореца. Може би си мислеше, че ще види как крадецът бяга оттам с пълни шепи с кифлички. Но семейство Свантесон живееше на четвъртия етаж и тя трябваше да се сети, че толкова дългокраки крадци не съществуват.
Обзета от ужас, госпожица Рог се отпусна на един стол.
— Дали пък не са били гълъби? — промълви тя.
— Ако се съди по звука, по-скоро беше крава — рече Дребосъчето. — Може би някоя крава е решила днес да лети… някоя, дето обича кифлички.
— Я не говори глупости! — скара му се госпожица Рог.
В този миг Дребосъчето чу отново бръмченето на Карлсон през прозореца и за да не го забележи госпожица Рог, момчето запя колкото му глас държеше:
Дребосъчето често съчиняваше стихотворения заедно с майка си и това за кравата му се стори сполучливо. Но госпожица Рог не беше на същото мнение.
— Престани с твоите глупости! — сряза го тя.
Точно в този миг откъм прозореца нещо издрънча и двамата подскочиха от уплаха. А след това видяха какво беше дрънчало. В празната чиния от кифличките лежеше монета от пет йоре.
Дребосъчето отново се разкиска.
— Ама че почтена крава — рече той. — Плаща си за кифличките!
Лицето на госпожица Рог почервеня от гняв.
— Що за глупава шега — изкрещя тя и се втурна към прозореца. — Сигурно някой от горния етаж се забавлява да краде кифлички и да хвърля отгоре петачета.
— Няма по-горен етаж — поясни Дребосъчето. — Ние живеем най-горе, а после е вече покривът.
Госпожица Рог просто побесня.
— Нищо не разбирам от цялата тази работа — викаше тя. — Нищо не разбирам.
— Да, забелязах — рече Дребосъчето. — Но не се тревожете, не всички могат да бъдат умни.
Една звънка плесница се залепи на бузата му.
— Ще те науча аз тебе как се става нахалник — развика се госпожица Рог.
— Не, недейте — каза Дребосъчето, — иначе мама няма да ме познае, когато се върне.
Очите на Дребосъчето се бяха овлажнили. Той насмалко щеше да се разплаче. Никога досега не му беше удряна плесница и това не му се понрави. Той втренчи сърдит поглед в госпожица Рог. Тогава тя го хвана за ръката и го изтласка в стаята му.
— Сега стой тук и се срамувай — нареди му тя. — Аз ще заключа вратата и ще взема ключа, та да престанеш за известно време да ми се мъкнеш в кухнята.
После погледна часовника на ръката си.
— Един час може би ще ти стигне, за да станеш послушен. В три часа ще дойда да отключа вратата. А дотогава можеш да си помислиш какво казва човек, когато иска прошка.
После госпожица Рог си тръгна. Дребосъчето я чу как завъртя ключа. Сега беше затворен и не можеше да излезе. Това беше отвратително усещане. Той просто кипеше от гняв против госпожица Рог. Но в същото време беше и малко гузен, защото и той не се бе държал особено прилично. Майка му навярно би отсъдила, че той е раздразнил Носорога и се е държал нахално.
Мама, да… той се замисли дали все пак да не вземе да си поплаче малко.
Но в този миг Дребосъчето чу бръмчене и през прозореца влетя Карлсон.
КАРЛСОН УСТРОЙВА ПИР С КИФЛИЧКИ
— Какво ще кажеш за една малка следобедна закуска? — предложи Карлсон. — Какао и кифлички на моята веранда… аз каня!
Дребосъчето не можеше да откъсне очи от него: о, никой не беше тъй чудесен като Карлсон! Момчето изпита желание да го прегърне. Понечи да направи това, но Карлсон го отблъсна.
— Спокойствие, само спокойствие! Сега не си при баба си. Е, ще дойдеш ли?.
— И още как! — възкликна Дребосъчето. — Макар че всъщност съм заключен. Всъщност съм затворен точно като в тъмница…
— … си въобразява Носорога — добави Карлсон. — И нека продължава да си го въобразява.
Очите му засвяткаха и той направи пред Дребосъчето няколко ликуващи скока.
— Знаеш ли какво? Ще си играем, че ужким са те тикнали в затворническа килия и положението ти е ужасно, защото надзирател ти е някакъв отвратителен носорог. Но изведнъж се появява един страшно храбър и силен, и красив, и прилично дебел герой, който те избавя.
— Какъв герой? — недоумяваше Дребосъчето.
Карлсон го погледна с укор.
— Ха познай де, ако можеш!
— А, ти ли? — възкликна Дребосъчето. — Но в такъв случай смятам, че би могъл да ме избавиш веднага.
Карлсон нямаше нищо против.
— Защото е и много пъргав, този герой — увери той приятеля си. — Стремглав като сокол, честна дума, пък и храбър, и силен, и красив, и прилично дебел, и сърцат! Хой, хой, ето го!