— И при това почтено заплатих всичко с една паричка, която се намира върху кухненската маса — заяви Карлсон. — Честен ли е човек, честен си остава и това си е.
— Откъде си взел толкова дребни пари — учуди се Дребосъчето.
— От едно портмоне, което намерих онзи ден на улицата — отвърна Карлсон. — Пълно беше с дребни пари!
— Горкият човек, дето си е загубил портмонето — въздъхна Дребосъчето. — Сигурно му е станало много мъчно.
— Хубава работа! — рече Карлсон. — Като е шофьор на такси, трябва да държи в ред своите вещи!
— Откъде знаеш, че е бил шофьор на такси? — слиса се Дребосъчето.
— Видях го, когато изтърва портмонето — обясни Карлсон. — А че е шофьор на такси, си личеше по фуражката му. Да не съм вчерашен!
Дребосъчето погледна с укор приятеля си. Човек никога не бива да разполага по такъв начин с вещи, които е намерил. Той реши, че непременно трябва да обясни това на Карлсон. Но не бива да го прави тъкмо сега… по-добре друг път! Сега просто му се искаше да поседи на верандата, за да се наслаждава на слънчевите лъчи, на кифличките, на какаото и на Карлсон.
Карлсон много бързо излапа всичките си седем кифлички. Дребосъчето не ядеше толкова бързо. Той още дъвчеше втората си кифличка, а третата лежеше до него на верандата.
— Ох, колко ми е добре! — възкликна Дребосъчето.
Карлсон се наведе напред и втренчено го погледна в очите.
— Това не е вярно. Никак не си добре.
Той докосна с ръка челото на Дребосъчето.
— Така си и мислех! Типичен случай на кифлотреска.
Дребосъчето се ококори от изненада.
— Това пък какво е — кифлотреска?
— Получава се от прекалено ядене на кифлички.
— В такъв случай ти имаш още по-силна кифлотреска — отбеляза Дребосъчето.
— Ти си мислиш така — възрази Карлсон. — Но трябва да знаеш, че имах кифлотреска, когато бях на три години, а тя се кара само веднъж, точно както шарка или коклюш.
Дребосъчето съвсем не се чувствуваше болен и се опита да обясни това на Карлсон. Но приятелят му го накара да легне върху верандата и енергично напръска лицето му с какао.
— За да не припаднеш — обясни Карлсон. Сетне грабна последната кифличка на Дребосъчето: — Никакви кифли повече! Това би означавало смърт! Но я си помисли какъв късмет има тази клета малка кифличка, че съществувам аз. Инак щеше да си остане да лежи сам-самичка върху верандата — заяви Карлсон и бързо я излапа.
— Но сега вече не е сам-самичка — отбеляза Дребосъчето.
Карлсон доволно се потупа по корема.
— Съвсем не. Сега е при своите седем другарчета и с тях се чувствува много добре!
Дребосъчето също се чувствуваше добре. Той продължаваше да лежи на верандата и блаженствуваше въпреки кифлотреската. Беше сит и не се сърдеше на Карлсон за последната кифличка.
Тогава случайно погледна часовника си. Оставаха няколко минути до три часа. Дребосъчето се разсмя.
— След малко госпожица Рог ще отиде да ми отключи вратата. Ах, как бих искал да видя лицето й, когато влезе в стаята и види, че ме няма!
Карлсон го потупа дружелюбно по рамото.
— Довери малките си желанийца на Карлсон и той всичко ще уреди. Само изтичай да ми донесеш бинокъла. Той виси на четиринайсетия гвоздей, броено от кушетката. Доста е високо и затова стъпи върху дърводелския тезгях.
Дребосъчето прихна:
— Нали имам кифлотреска и трябва да лежа наподвижно?
Карлсон поклати глава:
— Да лежиш неподвижно и да се хилиш … и си мислиш, че това помага против кифлотреската! Напротив, колкото повече се катериш по стени и покриви, толкова по-бързо ще оздравееш. Можеш да го прочетеш във всяка медицинска книга.
И тъй като Дребосъчето много искаше да се отърве от своята кифлотреска, той послушно изтича в къщичката, покатери се върху дърводелския тезгях и свали бинокъла, който висеше на четиринайсетия гвоздей, броено от кушетката. На същия гвоздей бе окачена и една картина, в единия ъгъл на която бе нарисувано червено петле. Това бе произведение на самия Карлсон. Дребосъчето сега си спомни, че Карлсон е най-изкусният рисувач на петли в целия свят. Това беше „Портрет на много самотно червено петле“, както пишеше на картината. И несъмнено това петле бе по-самотно, по-малко и по-червено от всяко петле, което Дребосъчето бе виждал през живота си. Но той нямаше време да го разглежда дълго, защото след малко щеше да удари три часът и трябваше да бърза.