Карлсон бе готов за полет, когато Дребосъчето се появи с бинокъла и преди момчето да гъкне, Карлсон вече забръмча с него на гръб право през улицата и кацна на отсрещния покрив.
Тогава на Дребосъчето му стана ясно всичко.
— Ах, каква удобна наблюдателница, ако човек си има бинокъл и иска да надникне в моята стая!
— А ние хем си имаме, хем искаме — рече Карлсон и вдигна бинокъла пред очите си. След това го взе и Дребосъчето. Видя стаята си така ясно, сякаш беше там. Ето го Бимбо спи, свит в панера, ето леглото ми ето масата с учебниците, ето часовника на стената, в същия миг той удари три часа. Но госпожица Рог не се виждаше никаква.
— Спокойствие, само спокойствие! — каза Карлсон. — Вече се е запътила, защото усещам тръпки по гърба си, а кожата ми настръхва.
Той изтръгна бинокъла от ръцете на Дребосъчето и го вдигна към очите си.
— Какво ти казах! Ето, вратата се отваря и тя влиза, миличка и сладка като вожд на канибалско племе.
Карлсон закудкудяка от възторг:
— Ах, как кокори очи! Къде е Дребосъчето? Ами ако е паднал от прозореца?
Изглежда, че госпожица Рог наистина бе помислила това, защото се втурна ужасена към прозореца. На Дребосъчето чак му дожаля за нея. Тя се наведе навън и погледна към улицата, сякаш очакваше да види момчето долу.
— Не, няма го на улицата — рече Карлсон, — неприятна изненада, а?
Госпожица Рог изглеждаше поуспокоена. Тя пак тръгна из стаята.
— Сега започва да търси — съобщи Карлсон — в леглото,… зад масата … под леглото, ха, ха, ха… а сега дори се пъха в гардероба, сигурно смята, че си се свил там на топка и плачеш.
Карлсон отново изкудкудяка.
— Време е да я поразиграем — рече той.
— Но как? — учуди се Дребосъчето.
— Ей така — отвърна Карлсон и преди Дребосъчето да каже гък, Карлсон вече бръмчеше с него през улицата и го метна в стаята му.
— Хопала, тралала, Дребосъче, бъди любезен с Носорога! — рече той и отлетя.
Според Дребосъчето, това не беше особено добър начин на разиграване. Но нали беше обещал да помага с каквото може! Затова тихомълком се промъкна до масата, седна и разтвори сметанката. Чуваше как госпожица Рог тършува в гардероба. Изпълнен с напрежение, той я очакваше да излезе оттам.
И тя излезе. Първото нещо, което зърна, беше Дребосъчето. Така се стъписа, че отстъпи заднешком и се блъсна във вратата на гардероба. Закова се там с поглед, втренчен в момчето. После примигна няколко пъти, сякаш искаше да провери дали не я мамят очите.
— Къде, за бога, се беше скрил? — попита тя най-сетне.
Дребосъчето вдигна невинен поглед от сметанката:
— Изобщо не съм се крил. Седя и си решавам задачи. Откъде да знам, че искате да си играем на жмичка. Но моля… влезте пак в гардероба и аз на драго сърце ще започна да търся.
На това госпожица Рог не отговори нищо. Постоя известно време, без да продума, като размишляваше.
— Дали пък не се разболявам? — измърмори тя. — Толкова чудновати неща стават в тази къща.
В този миг Дребосъчето чу как някой предпазливо заключи вратата отвън. Момчето прихна. Очевидно най-добрият укротител на носорози в целия свят бе влязъл през кухненския прозорец, за да накара Носорога да разбере как се чувствува човек, когато го заключват.
Госпожица Рог не забеляза нищо. Тя стоеше неподвижно и изглеждаше умислена. Накрая каза:
— Чудна работа! Е, сега можеш да излезеш навън и да си поиграеш, докато аз приготвя вечерята.
— Благодаря, много мило от ваша страна — рече Дребосъчето. — Значи сега няма повече да стоя заключен?
— Не, няма — потвърди госпожица Рог и тръгна към вратата. Тя хвана бравата и я натисна веднъж, два пъти. Но вратата не искаше да се отвори. Тогава тя се нахвърли върху нея с цялата си тежест. И това не помогна. Вратата беше и си оставаше затворена.
Госпожица Рог нададе вой.
— Кой е заключил вратата? — изпищя тя.
— Ами сигурно вие самата — обади се Дребосъчето.
Госпожица Рог изсумтя:
— Глупости! Как може вратата да е заключена отвън, когато аз съм вътре!
— Откъде да знам — отвърна Дребосъчето.
— Да не би да са Босе и Бетан? — чудеше се госпожица Рог.
— Не, те са още на училище — увери я Дребосъчето.
При тези думи госпожица Рог се отпусна тежко на един стол.
— Знаеш ли какво си мисля? — рече тя. — Според мен, в тази къща има призрак.
Дребосъчето кимна. Ах, чудесно би било, ако госпожица Рог помисли Карлсон за призрак, и тогава може би ще се махне оттук. Защото надали би останала в дом, където има привидения.
— Боите ли се от призраци, госпожице Рог? — попита Дребосъчето.