— Е, остава само Носорога. Тя поне не хойка с хлапаци и не рита топка.
— Да, за съжаление — въздъхна Дребосъчето.
Той седеше и се опитваше да определи колко много ненавижда госпожица Рог. Но тогава усети нещо странно: той вече не й се сърдеше. Ни най-малко не й се сърдеше. Дребосъчето се стъписа. Как бе станало това? Нима е необходимо да останеш два часа заключен с някого, за да свикнеш да го понасяш? Не можеше да се каже, че внезапно е обикнал госпожица Рог — съвсем не. Но тя му се струваше някак по-човечна. Горката, беше принудена да живее заедно с онази Фрида! Дребосъчето знаеше добре какво значи да имаш досадна сестра. И все пак Бетан никога не се бе хвалила по телевизията с разни привидения както Фрида.
— Не искам да оставате сами нощно време — каза бащата. — Най-добре да попитам госпожица Рог дали не би се съгласила да спи тук, докато ме няма.
— Значи сега трябва да я търпя и денем, и нощем — изохка Дребосъчето. Но вътре в себе си бе убеден, че няма да е зле някой да ги наглежда, пък бил той дори само някакъв си Носорог.
Госпожица Рог склони на драго сърце да дойде да живее при децата. Когато остана насаме с Дребосъчето, тя му обясни защо:
— Призраците витаят най-много нощем, нали разбираш? И сега ще събера материал за такава телевизионна програма, че Фрида да падне от стола, когато ме види на екрана.
Дребосъчето се разтревожи. Ами ако госпожица Рог започне да мъкне в къщата им най-различни хора от телевизията, докато баща им го няма, и ако някой от тях случайно зърне Карлсон?! Олеле, тогава положително щяха да го снимат, въпреки че не е никакъв призрак, а само един Карлсон. Тогава — край на домашното спокойствие, за което майка му и баща му толкова милееха. Дребосъчето реши, че трябва да предупреди Карлсон и да го помоли да се пази.
Той успя да стори това едва на следната вечер. Тогава беше останал сам в къщи. Баща му вече бе заминал за Лондон, Босе и Бетан бяха излезли, всеки накъдето го теглеше, а госпожица Рог бе отишла да наобиколи Фрида в дома им на улица „Фрей“, за да я пита не е ли виждала напоследък някой и друг призрак.
— Няма да се бавя — каза тя на Дребосъчето, когато тръгваше. — Пък ако в това време се появят призраци, покани ги да седнат и да ме почакат, ха-ха-ха!
Госпожица Рог рядко се шегуваше и почти никога не се смееше. Когато понякога го правеше, човек й беше благодарен, че все пак това става рядко. Но точно сега бе особено въодушевена. Дребосъчето продължаваше да чува смеха й по стълбите. Той отекваше между стените.
Щом като тя излезе, Карлсон влетя през прозореца.
— Хопала, тралала, Дребосъче, какво ще правим сега? — попита той. — Да имаш някоя парна машина, която да вдигнем във въздуха, или някой Носорог, когото да нервираме — не е важно какво ще правим, но искам да ми е весело, инак няма да играя!
— Може да гледаме телевизия — предложи Дребосъчето…
И представете си, тогава се оказа, че Карлсон си няма понятие какво е това телевизия! През живота си не беше виждал телевизионен апарат. Дребосъчето го заведе в дневната и гордо му посочи хубавия нов телевизор с 57-сантиметров екран.
— Я виж!
— Що за буркан е това? — попита Карлсон.
— Това не е никакъв буркан, а телевизор — обясни му Дребосъчето.
— Какво държите в такива буркани? — заинтересува се Карлсон. — Кифлички ли?
Дребосъчето се засмя.
— И този път не позна! Сега ще видиш.
Той включи апарата и след малко на екрана изникна един чичко, който обясняваше какво ще бъде времето в северната част на Норланд6.
Очите на Карлсон се ококориха от почуда.
— Как сте го вкарали в буркана?
Дребосъчето се заливаше от смях.
— Ха сети се де! Вмъкнал се е там, когато е бил малък, ясно ли ти е?
— За какво ви служи? — поиска да узнае Карлсон.
— Уф, не разбираш ли, че се шегувам — каза Дребосъчето, — изобщо не се е вмъквал вътре, когато е бил малък, и не ни служи за нищо. Просто си е там, не схващаш ли, и разправя какво ще бъде времето утре. Защото този чичо се занимава с предсказване на времето, ясно ли ти е?
Карлсон се изкиска.
— Значи си имате специално човече, напъхано в буркан, само за да ви казва какво ще бъде времето утре!… Ха, ще видите вие! И мен можеш да питаш за това… ще има гръмотевици, дъжд, градушка, буря и земетресение, доволен ли си сега?
— По целия Норландски бряг през утрешния ден ще има буря и дъжд — съобщи човекът от телевизионния екран.
Карлсон се изсмя от възторг.
— Какво ти казах… буря и дъжд!
Той се приближи до телевизора и притисна носа си в носа на говорителя.
— И земетресение — да не го пропуснеш! Горките норландци, какво време ги чака! Но все пак нека се радват, че изобщо имат някакво време. Я си представи, че може да останат съвсем без време!