Той дружески потупа чичкото на екрана.
— Какво приятно човече — каза Карлсон. — По-малко от мен. Това ми харесва.
После коленичи и започна да разглежда долната страна на апарата.
— Откъде всъщност се е вмъкнал вътре?
Дребосъчето се опита да му обясни, че това на екрана е само картина, а не жив човек, но тогава Карлсон почти се разсърди.
— Тия ги разправяй на старата ми шапка, глупчо такъв! Нали го виждам как мърда! Ами времето в северната част на Норяанд, а? Да не би умрели хора да си говорят за него?
Дребосъчето не разбираше много от телевизия, но положи големи усилия да обясни тази работа на Карлсон. А между другото искаше и да го предупреди за онази опасност.
— Трябва да знаеш, че и на госпожица Рог много й се иска да се появи по телевизията — подхвана той, но Карлсон избухна в гръмък смях.
— Носорогът в такова бурканче? Тази огромна буца! Та тя ще трябва да се прегъне на четири!
Дребосъчето въздъхна. Карлсон явно не бе схванал нищо. Трябваше да започне всичко отначало. Положението му се стори безнадеждно, но най-сетне все пак успя да накара Карлсон да проумее донякъде по какъв чудноват начин работи телевизионната уредба. Дребосъчето му обясни, че госпожица Рог няма нужда наистина да се вмъква в телевизора, а може да си седи спокойно и кротко на много километри от него и въпреки това човек ще я види на екрана жива-живеничка.
— Жив-живеничък Носорог… Ах, какъв ужас! — потръпна Карлсон. — По-добре изхвърлете буркана или го заменете с друг, в който има кифлички, ще имате по-голяма полза.
Точно тогава на екрана се появи красива говорителка. Тя се усмихна много миличко и Карлсон се ококори.
— Но, разбира се, кифличките в такъв случай ще трябва да са много вкусни — добави той. — Защото виждам, че този буркан предлага повече, отколкото се забелязва на пръв поглед.
Говорителката продължи да се усмихва на Карлсон и той й отговори с усмивка. В същото време той мушна Дребосъчето в ребрата.
— Я виж тази сладурана! Тя ме хареса … защото вижда, че съм един красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на своите сили.
Внезапно говорителката изчезна. Вместо нея се появиха двама сериозни и грозни господа, които говореха ли, говореха. Това не се понрави на Карлсон. Той започна, да върти всички копчета по телевизионния апарат.
— Недей да правиш така! — каза Дребосъчето.
— Ще го правя, защото искам да си извъртя пак малката сладурана — заяви Карлсон.
Той въртеше лудешки, но говорителката не се върна. Само дето грозните господа погрозняха още повече. Краката им станаха съвсем, съвсем късички, а челата — високи, високи. Карлсон много им се смя. Доста дълго време той се забавляваше с това ту да изключва, ту да включва апарата.
— Човечетата идват и си отиват, както аз си искам — каза той доволен.
Двамата господа се скъсваха да приказват, щом Карлсон им даваше тази възможност.
— Моето мнение е следното … — рече единият.
— Хич не ме интересува твоето мнение — прекъсна го Карлсон. — Върви си у дома да спиш!
Той изключи телевизора с трясък и блажено се разсмя.
— Помисли си само как ли се ядосва тоя чичко, загдето не може да си каже следното мнение!
Но Карлсон се бе наситил на телевизора и пожела да се забавлява с нещо друго.
— Къде е Носорога? Доведи я тук, за да я фигурирам.
— Да я фигурираш?… Как ще направиш това? — попита обезпокоено Дребосъчето.
— Има три начина за укротяване на Носорози — обясни Карлсон: — човек може да ги гнервира, да ги разиграва или да ги фигурира. Всъщност и трите са едно и също нещо, но фигурирането като че ли най-много прилича на ръкопашен бой.
Дребосъчето се разтревожи още повече. Ами ако Карлсон се хвърли в ръкопашен бой с госпожица Рог, тя ще го види, а нали именно това не биваше да се случи. Дребосъчето трябваше да бди над своя приятел, докато ги няма майка му и баща му, колкото и трудна да бе тази задача. Налагаше се някак да сплаши Карлсон, та самият той благоразумно да избягва срещите с госпожица Рог. Дребосъчето поразмисли, сетне лукаво подхвана:
— Слушай, Карлсон, ти нали не искаш да се появиш в телевизията?
Карлсон рязко поклати глава:
— Какво, в тоя буркан ли? Аз? Не! Поне докато съм здрав и способен да се защищавам.
Но сетне се позамисли:
— Освен… ако съм заедно с онази малка сладурана!
Дребосъчето заяви решително, че Карлсон не трябва изобщо да си въобразява подобно нещо. О, не — ако се появи по телевизията, то ще бъде само заедно с Носорога.
Карлсон подскочи.
— Носорога и аз в същия буркан… олеле! Ако още не е имало земетресение в Северен Норланд, тогава вече ще има, запиши си го! Как можа да измислиш такава небивалица?