Тогава Дребосъчето му разказа всичко относно предаването за призраци, което госпожица Рог възнамеряваше да изнесе по телевизията, за да накара Фрида да падне от стола.
— А Носорогицата виждала ли е някога призраци? — попита Карлсон.
— Не е виждала — уточни Дребосъчето. — Но чу как някой измуча пред прозореца. Тя мисли, че ти си призрак.
И Дребосъчето обясни подробно как стои работата с Фрида, Носорога, Карлсон и телевизията, но ако предполагаше, че с това ще уплаши Карлсон, много се бе излъгал. Карлсон започна да се пляска по колената и зацвили от удоволствие. Когато се нацвили, той тупна Дребосъчето по гърба.
— Пази грижливо Носорога! Това е най-ценната мебел във вашата къща. Много я пази! Защото сега вече ще започнем наистина да се забавляваме.
— Но как? — попита Дребосъчето, обзет от опасения.
— Хой! — извика Карлсон. — Не само Фрида ще падне от стола! Дръжте се всички носорози и телевизионни чичковци, та да видите сега кой идва с пълна пара!
Дребосъчето още повече се разтревожи.
— Кой идва с пълна пара?
— Малкото призраче от Васастан — изписка Карлсон. — Хой, хой!
Тогава Дребосъчето вдигна ръце от него. Беше го предупредил и се бе постарал да изпълни волята на баща си и майка си. Сега нека се изпълни волята на Карлсон. Всъщност винаги така ставаше. Нека Карлсон да гнервира, да витае като призрак и да фигурира колкото си ще, Дребосъчето не смяташе да го възпира повече. И след като взе решение, той почувствува, че тази работа може да се окаже забавна. Спомни си как веднъж, преди време, Карлсон се направи на призрак и изплаши крадците, които искаха да отмъкнат домакинските пари на майка му и всички сребърни прибори. Карлсон също не бе забравил този случай.
— Помниш ли колко беше весело? А къде ми е костюмът на призрак, с който бях тогава?
Дребосъчето трябваше да признае, че майка му го бе взела. Тогава доста се беше ядосала за съсипания чаршаф. Но след това закърпи дупките и превърна костюма на призрак отново в чаршаф.
Карлсон изсумтя, когато чу това.
— Подобна алчност може да ме изкара от кожата. Едно нещо не може да има човек в тази къща, което да му го оставите на мира.
Той се тръшна на стола и се нацупи.
— Щом е така, няма да играя! Може сами да си търсите призраци!
Но после се втурна към шкафа за бельо и отвори вратата му.
За щастие тук имаше още чаршафи.
Той придърпа един от най-хубавите ленени чаршафи на майка му, но тогава довтаса Дребосъчето.
— О, не, не, не този! Остави… тук има стари, негодни чаршафи, и те могат да послужат.
Карлсон изглеждаше недоволен.
— Стари негодни чаршафи! Според мен, Призрачето от Васастан би трябвало да има хубаво неделно облекло. Не, моля … Тази къща и без това не е от най-изисканите… Дай насам парцалите!
Дребосъчето изрови два скъсани чаршафа и ги подаде на Карлсон.
— Ако ги съшиеш, може да стане костюм за призрак — посъветва го той.
Карлсон стоеше мрачен, притиснал чаршафите към гърдите си.
— Ако аз ги съшия? Искаш да кажеш, ако ти ги съшиеш. Ела, ще хвръкнем горе в моята къщичка, та да не ни се изтърси Носорога точно в разгара на шиенето.
В продължение на цял час Дребосъчето седеше горе у Карлсон и шиеше дреха за призрак. В час по ръчен труд в училище бяха го учили да шие „прав“ бод, „зад игла“ и „кръстчета“, но никой не го бе учил как да прави костюм за призрак от два скъсани чаршафа. Трябваше сам да го измисли. Помоли плахо Карлсон за помощ.
— Можеше поне да го скроиш — каза Дребосъчето.
Карлсон тръсна глава:
— Ако трябва да скроя нещо, то ще бъде номер на майка ти. Как бих искал да й скроя нещо! Толкова ли беше необходимо да ми взема костюма за призрак! Затова е съвсем справедливо и правилно ти да ми ушиеш нов. Хващай се на работа и недей да хленчиш.
Освен това Карлсон изтъкна, че нямал никакво време да шие, защото трябвало да нарисува една картина, и то веднага.
— Такива неща се правят, когато на човек му дойде вдъхновение, разбираш ли, а то току-що ми дойде. Нещо в мен рече „пльок“ и това беше вдъхновението.
Дребосъчето не знаеше какво представлява вдъхновението, но Карлсон му обясни, че било нещо като болест, която се загнездвала във всички художници и те вече искали само да рисуват и да рисуват, и да рисуват, вместо да шият дрехи за призраци.
А Дребосъчето седеше върху дърводелския тезгях, кръстосал крака по турски, като истински шивач, и шиеше и тропосваше, докато самият Карлсон, сгушен край огнището, рисуваше своята картина. През прозореца се виждаше черната нощ, но в къщичката на Карлсон бе светло и уютно. Газената лампа светеше, а в огнището пламтяха дърва.