Дребосъчето просто побесня.
— Не, ще си седя тук под карантина — извика той.
Тогава госпожица Рог започна да мете другия край на стаята и да мърмори:
— Стой там, щом толкова искаш, докато свърша тук! Но после ще бъдеш тъй любезен да стоиш под карантина в някой друг ъгъл, упорито хлапе такова!
Дребосъчето загриза ноктите си и се замисли. Вай, вай, какво ли ще стане сега? Но внезапно момчето трепна и се разкиска. Карлсон го гъделичкаше под свивката на коляното, а Дребосъчето имаше ужасен гъдел.
Госпожица Рог му метна свиреп поглед.
— Аха-ха весело ти е на тебе, макар че майка ти, брат ти и сестра ти лежат болни и се мъчат! Изглежда, че някои хора твърде бързо се утешават.
Дребосъчето почувствува отново как Карлсон го гъделичка по свивката на коляното и се изкикоти тъй бурно, че едва не падна от леглото.
— Мога ли да узная какво ти е чак толкова смешно? — попита кисело госпожица Рог.
— Хи, хи — хилеше се Дребосъчето, — сетих се за една весела историйка… — и той се напрегна да си припомни някакъв виц.
— Знаете ли я тая за бика, който подгонил един кон и конят така се уплашил, че се покатерил на едно дърво.?
Босе обичаше да разказва тази история, но Дребосъчето никога не се смееше, защото му ставаше мъчно за клетия кон, дето трябвало да се покатери на дървото.
Госпожица Рог също не се разсмя.
— Я не разправяй врели-некипели! Много добре знаеш, че конете не могат да се катерят по дървета.
— Разбира се, че не могат — съгласи се Дребосъчето, точно както отговаряше и Босе, — но нали подире му тичал разгневеният бик и какво друго, по дяволите, би могъл да направи?
Босе твърдеше, че е позволено да се казва „по дяволите“, щом се разправя виц, в който се употребява този израз. Но госпожица Рог беше на друго мнение. Тя погледна с отвращение към Дребосъчето.
— Седиш си ти тук и се смееш, и ругаеш, а майка ти, брат ти и сестра ти боледуват и се мъчат. Просто съм изненадана …
Точно тук излиянието й бе прекъснато. Изпод леглото внезапно се разнесе „Жалбата на Призрачето“ — само няколко кратки, пронизителни звуци, но достатъчни, за да накарат госпожица Рог да подскочи.
— Какво, за бога, беше това?
— Нямам представа — каза Дребосъчето.
Затова пък госпожица Рог имаше твърде ясна представа.
— Това бяха звуци от оня свят, абсолютно съм убедена.
— От оня свят какво значи това? — попита Дребосъчето.
— От света на призраците — обясни госпожица Рог. — В тази стая сме само ти и аз, а нито един от нас двамата не може да издаде подобни звуци. Това не беше човешки глас, а призрачен. Нима не чу… Звучеше като повик на душа, изпаднала в беда!
Тя погледна Дребосъчето с широко разтворени очи.
— Всемилостиви боже, крайно време е вече да пиша на онези от телевизията.
Тя захвърли метлата и лопатата и седна пред масата на Дребосъчето. Там намери писалка и лист хартия. Дълго време писа неуморно. Сетне прочете на Дребосъчето своето послание.
— Слушай сега какво съм написала!
До Шведското радио и телевизия. Моята сестра Фрида Рог участвуваше във вашата поредица предавания за духове и призраци. Според мен, това не беше кой знае колко сполучливо предаване, а Фрида нека си мисли каквото си ще. Трябва да се стремите към качество, а това не е възможно. Защото сега аз попаднах в една къща — истинско свърталище на призраци, и тук прилагам списък на моите преживелици с тях:
1. Странни звуци пред прозореца, наподобяващи на мучене, но не беше крава, тъй като живеем на четвъртия етаж, а нещо просто си мучеше.
2. Разни вещи изчезват загадъчно, като например кифлички и малки заключени момченца.
3. Врати се заключват от външната страна, докато аз се намирам от вътрешната — обяснете ми това, ако можете!
4. Ужасен призрачен глас на стената в кухнята.
5. Внезапна траурна музика по време на чистене. На човек може да му се доплаче от нея.
Елате веднага, защото това може да стане програма, за която ще се говори.
С уважение:
Хилдур Рог
PS. Как пък ви хрумна да поканите в телевизията именно Фрида?
След това госпожица Рог хукна навън да пусне своето писмо. Дребосъчето погледна надолу към Карлсон. Той си лежеше под кревата с искрящи очи, но сега изпълзя оттам — весел и доволен.
— Хой! — извика той. — Почакай само до довечера, когато се стъмни. Тогава Носорога действително ще има за какво да пише до телевизията.
Дребосъчето отново се разкиска и погледна нежно към Карлсон.
— Колко е весело да бъдеш под карантина, стига човек да е заедно с теб! — заяви Дребосъчето.