Но тогава госпожица Рог се съвзе. Тя нададе кратък вик, грабна една тупалка и подгони Карлсон с нея.
— Нахалник с нахалник, чудо ще направя, ама ще те изхвърля оттук!
Карлсон кръжеше около лампата с ликуващи викове.
— Хой, хой! Пак ли ще се надбягваме? — извика той. — Не съм се веселил така, откакто бях дете и милото ми татенце ме подгони около Меларен7 с плюкало за мухи! Ех, че весело беше тогава!
Карлсон избръмча във вестибюла и пак започна страшната гонитба из целия апартамент. Отпред летеше Карлсон, който кудкудякаше и викаше от възторг, подир него се носеше госпожица Рог с тупалката, след нея — Дребосъчето, а последен — с див лай, Бимбо.
— Хой, хой! — подвикваше Карлсон.
Госпожица Рог го следваше по петите, но щом, кажи-речи, го настигнеше, Карлсон увеличаваше скоростта и се издигаше към тавана. Както и да размахваше тупалката, госпожица Рог не успяваше да го докосне по-горе от ходилата.
— Вай, вай — провикна се Карлсон, — не ме гъделичкай по петите! Не е честно и така няма да играя!
Госпожица Рог се задъхваше от тичането, а големите й широки стъпала шляпаха по паркета — горката, от призраци, бягане и гонене през цялата вечер дори не й бе останало време да си обуе чорапи и обувки. Сега започна да усеща умора, но не смяташе да се предаде.
— Само да ми паднеш! — викаше тя и продължаваше да тича подир Карлсон. От време на време правеше малки скокове, за да го достигне с тупалката, но Карлсон се заливаше от смях и се мяташе встрани. Дребосъчето също се смееше. Просто не можеше да се сдържи. Толкова силно се кискаше, че го заболя коремът и когато гонитбата за трети път с гръм и олелия премина през неговата стая, той се тръшна на леглото си, за да поотдъхне. Отпусна се върху него, съвършено изтощен и все пак не можеше да престане с кикотенето, като гледаше как госпожица Рог гони Карлсон покрай стените.
— Хой, хой — крещеше Карлсон.
— Ще видиш ти едно „хой, хой“ — пъшкаше госпожица Рог. Тя размахваше лудешки тупалката и наистина успя да притисне Карлсон в един ъгъл до леглото на Дребосъчето.
— Ха сега! — извика госпожица Рог. — Пипнах ли те?!
После нададе такъв писък, че щеше да спука тъпанчетата на Дребосъчето и той престана да се киска.
„Олеле — помисли си той, — ето че Карлсон е заловен!“
Но заловеният се оказа не Карлсон, а госпожица Рог. Големият пръст на единия й крак бе попаднал в капана.
— О-о-ох! — пъшкаше госпожица Рог. — О-о-о-ох!
Тя издърпа крака си и се взря занемяла в странния предмет, който висеше от него, заклещен за големия й пръст.
— Олеле! — извика Дребосъчето. — Почакайте аз ще го извадя… Ах, извинявайте, съвсем не искахме да стане така!
— О-о-о-ох! — изхленчи госпожица Рог, когато Дребосъчето й помогна да освободи крака си от капана и тя най-сетне отново можа да проговори: — Защо под леглото ти има капан за мишки?
Дребосъчето искрено я съжаляваше и затова промълви отчаяно:
— За да… за да… хванем в него едно мишле за чудо и приказ.
— Но не толкова голямо — допълни Карлсон, — а мъничко и сладко с дълга опашчица.
Госпожица Рог погледна към Карлсон и простена:
— Ти … ти… сега вече наистина ще се махнеш оттук!
И тя отново го погна с тупалката.
— Хой, хой! — извика Карлсон. Той изхвърча във вестибюла и гонитбата продължи, като влизаха в хола и излизаха от хола, влизаха в кухнята и излизаха от кухнята, докато влязоха в спалнята…
— Хой, хой! — провикна се Карлсон.
— Ще ти дам аз едно „хой, хой“! — пъхтеше госпожица Рог и подскочи извънредно високо, за да го цапне с тупалката. Но тя забрави всички онези мебели, които беше струпала зад вратата на спалнята, и когато направи високия скок, тя се спъна в малката етажерка, полетя презглава и се сгромоляса с трясък на пода.
— Хой, сега пак ще има земетресение в Северен Норланд — провикна се Карлсон.
Но Дребосъчето изплашено се втурна към госпожица Рог.
— О, какво ви стана? — възкликна момчето. — О, бедната госпожица Рог!
— Бъди добър и ми помогни да си легна на кревата — промълви госпожица Рог.
Дребосъчето наистина се зае да й помогне, или поне се опита да го стори. Но нали госпожица Рог беше тъй едра и тежка, а той — толкова малък! Просто не му достигаха сили. Тогава отгоре се спусна Карлсон.
— Я не се опитвай! — посъветва той Дребосъчето. — И аз искам да дърпам. Защото аз съм най-добричкият в целия свят, а не ти!
Напънаха се Дребосъчето и Карлсон и накрая наистина успяха да сложат госпожица Рог върху леглото.
— Горката госпожица Рог! — каза Дребосъчето. — Как се чувствувате, боли ли ви някъде?