Дори и по телефона се почувствува как баща му се разтревожи.
— Инфекциозната болница? Какво искаш да кажеш?
И когато Дребосъчето му обясни какво иска да каже, баща му рече също като майка му:
— Горкото ми момченце… Още утре се прибирам.
С тези думи разговорът завърши. Но веднага след това телефонът отново иззвъня. Този път се обаждаше Босе.
— Можеш да кажеш много здраве на Носорога и на стария й доктор. Предай им, че ако изобщо разбират от нещо, то не е от скарлатина. Бетан и аз още утре се прибираме.
— Не сте ли болни от скарлатина? — попита Дребосъчето.
— Представи си, че не. Пили сме много какао и сме изяли много кифлички, каза тукашният лекар. От такива неща човек можел и да се изприщи, ако е свръхчувствителен.
— Значи типичен случай на кифлотреска — заяви Дребосъчето.
Но Босе вече беше прекъснал.
Дребосъчето се облече и отиде в кухнята, за да извести на госпожица Рог, че на карантината се слага край.
Тя приготовляваше обяда. Цялата кухня ухаеше силно на подправки.
— Нямам нищо против — каза госпожица Рог, когато Дребосъчето й съобщи, че цялото семейство се прибира. Дори е по-добре да напусна това място, докато не съм си разнебитила окончателно нервите.
Тя настървено разбъркваше нещо в една тенджера, поставена върху печката. В нея се вареше някакъв гъст кебап и госпожица Рог го посипваше щедро със сол, черен пипер, горчица и хрян.
— Така-а — рече тя. — Едно ястие трябва обилно да се насоли, напипери, нагорчичи и нахряни, за да стане вкусно!
Сетне хвърли неспокоен поглед към Дребосъчето.
— Мислиш ли, че този ужасен Карлсон ще дойде и днес? Колко хубаво би било, ако последните ми часове в тази къща преминат малко по-спокойно.
Дребосъчето още не бе успял да отговори, когато пред прозореца се разнесе весел глас, който пееше с цяло гърло:
И Карлсон изникна на перваза.
— Хопала, тралала! Ето го нашето слънчице! Хайде да си правим весело!
Но госпожица Рог протегна умолително ръце към него:
— О, не, не, не!… Всичко друго, но само да не става весело!
— Хм, естествено, най-напред ще похапнем — каза Карлсон и със скок се озова до кухненската маса, върху която госпожица Рог бе сложила прибори за себе си и за Дребосъчето. Карлсон се намести пред единия прибор и грабна вилицата и ножа.
— Хайде, почвай! Дай насам яденето!
Той кимна любезно на госпожица Рог.
— И ти можеш да седнеш на масата. Вземи си чиния и ела!
Сетне подуши с трептящи ноздри.
— Какво ще има днес?
— Един хубав пердах — отвърна госпожица Рог и забърка още по-настървено кебапа. — Това поне ти се полага, но така ме боли навсякъде, че надали ще мога да тичам като вчера.
Тя изсипа кебапа в една купа и я сложи на масата.
— Вие си яжте — рече тя. — Аз ще почакам да свършите и ще хапна след вас. Защото докторът ми е препоръчал да ям в пълно спокойствие.
Карлсон кимна.
— Е, хубаво, нейде все ще са останали няколко корички, които би могла да изгризеш, когато ние ометем яденето… Яж си сухи комати в пълно спокойствие, никой няма да ти пречи!
Той трескаво си насипа голяма порция в чинията. Но Дребосъчето си взе съвсем малко. Винаги изпитваше недоверие към гозба, която не познаваше. А такъв кебап досега не беше виждал.
Като начало Карлсон построи от парчетата месо малка кула с крепостен ров наоколо. Докато правеше това, Дребосъчето предпазливо лапна първата хапка… олеле! Той се задъха и очите му се насълзиха. Устата му изгаряше в огън. Но госпожица Рог бе застанала до него и го гледаше с такова очакване, че той глътна хапката, без да каже нищо.
Тогава Карлсон вдигна очи от своята кула.
— Какво ти става? Защо плачеш?
— Ами… ами сетих се за нещо тъжно — заекна Дребосъчето.
— Така ли? — учуди се Карлсон и се нахвърли върху кулата с голям апетит. Но щом погълна първия залък, той нададе вой и очите му се наляха със сълзи.
— Какво има? — попита госпожица Рог.
— Вероятно отрова за лисици… но ти сама знаеш по-добре какво си забъркала — каза Карлсон. — Бързо, дай насам големия пожарогасител, защото в гърлото ми бушува истински пожар!
Той избърса сълзите от очите си.
— Защо плачеш? — попита го на свой ред Дребосъчето.
— И аз се сетих за нещо тъжно — отвърна Карлсон.
— Какво е това тъжно нещо? — попита го Дребосъчето.
— Ей този кебап! — поясни Карлсон.
Но госпожица Рог се обиди.
— Не ви е срам, хлапета такива! По света има хиляди деца, които биха дали мило и драго за една малка порция от този кебап.
Карлсон пъхна ръка в джоба си и извади оттам тефтерче и молив.