— Моля те, остани тук, докато той си отиде — каза Дребосъчето, — инак ще попаднеш в телевизионния буркан.
— Хайде де! Ти да не мислиш, че в този буркан е по-широко? — възрази Карлсон.
Тогава Дребосъчето остави капака на раклата пооткрехнат, та Карлсон да има въздух, и изтича в кухнята. Той искаше да види лицето на господин Пек, когато опитва апетитния миш-маш на госпожица Рог.
Но що да види — господин Пек седеше край масата, ядеше и се тъпчеше и току повтаряше, че това била най-вкусната гозба, която бил ял през целия си живот. В очите му нямаше никакви сълзи. Но тя просто продължаваше да плаче за своята провалена програма за призраци. Не й ставаше по-леко от това, че господин Пек одобряваше огнената каша. Все още й беше криво.
И тогава стана нещо невероятно. Ненадейно господин Пек подхвърли ей така на:
— Сетих се! Вие ще участвувате утре вечер.
Госпожица Рог го погледна с разплакани очи.
— Къде ще участвувам утре вечер. — попита тя мрачно.
— В телевизията, разбира се — обясни господин Пек, — в нашето предаване „Моята най-добра рецепта“. Ще покажете на целия шведски народ как приготовлявате апетитния миш-маш на Хилдур Рог.
Тогава се чу шум от сгромолясване. Госпожица Рог беше припаднала.
Скоро обаче тя се съвзе и се привдигна от пода. Очите й блестяха.
— Утре вечер… по телевизията ли? Моят миш-маш… и ще го забъркам на екрана пред целия шведски народ? Всемилостиви боже… А представете си, че Фрида, дето изобщо нищо не разбира от готварство, нарича моя миш-маш помия за кокошки!
Дребосъчето се превърна целият в слух, защото това беше интересно. Той почти бе забравил Карлсон в раклата. Но сега за свой ужас чу как някой наближава през вестибюла. Да, наистина… това беше Карлсон! Вратата между кухнята и вестибюла беше отворена и Дребосъчето го зърна отдалеч, още преди госпожица Рог или господин Пек да забележат каквото и да било.
Да… това беше Карлсон! И все пак не беше Карлсон. Всемилостиви боже, на какво приличаше! Беше облечен в старите театрални одежди на Бетан — дълга кадифена пола, която се мотаеше около краката му, и обгърнат целият в тюлени воали. Имаше вид на някаква мъничка, весела и приветлива бабичка. И тази весела и приветлива бабичка неумолимо се приближаваше. Дребосъчето правеше отчаяни знаци на Карлсон, за да разбере, че не бива да идва насам. Но Карлсон, изглежда, не схващаше това, а махна с ръка в отговор … и влезе.
— Знатната девойка в тържествена зала влиза8 — обяви той.
И ето го на прага на вратата с воалите и всичко останало. Представляваше такава гледка, че господин Пек ококори очи.
— Боже мой… какво е това смешно малко момиче? — попита той.
Но тогава госпожица Рог подскочи.
— Смешно момиче ли? Не, това е най-противният калпазанин, който съм срещала през целия си живот. Изчезвай оттук, ужасно хлапе!
Но Карлсон не я слушаше.
— Знатната девойка танцува и се весели — продължаваше той.
И се впусна в такъв танц, какъвто Дребосъчето, а вероятно и господин Пек, никога не бе виждал.
Карлсон се въртеше из кухнята с пружиниращи стъпки. От време на време правеше малки подскоци и размахваше воалите.
„Изглежда просто налудничаво — мислеше си Дребосъчето. — Но да прави каквото си ще, само да не полети. Ох, дано да не го направи.“
По Карлсон имаше толкова много воали, та перката му не се виждаше — нещо, за което Дребосъчето му беше признателен. Но ако Карлсон внезапно се издигне във въздуха, тогава господин Пек сигурно ще припадне от изумление, а щом се съвземе, незабавно ще довтаса със своите телевизионни камери.
Господин Пек наблюдаваше странния танц и се смееше. Смехът му ставаше все по-силен. Тогава и Карлсон започна да се кикоти, та дори намигна на господин Пек, докато танцуваше край него, и му махна с воалите.
— Много забавно хлапе — отбеляза господин Пек. — Бихме могли да го вземем за някое детско предаване.
Едва ли можеше да каже нещо, което повече да ядоса госпожица Рог.
— Той да участвува в телевизията! Тогава аз ще се откажа! Но ако непременно ви трябва някой, който да обърне цялата телевизионна кула с главата надолу, надали ще намерите по-подходящ от него.
Дребосъчето кимна.
— Да, точно така е. А след като обърне телевизионната кула с главата надолу, само ще заяви, че това е суета. Така че пазете се от него!
Господин Пек не настоя.
— Моля, моля… Това беше само едно предложение! Има толкова много други деца.
А сега господин Пек се разбърза. Трябвало да отиде навреме за някакви снимки. Още малко и щеше да си тръгне. Тогава Дребосъчето забеляза как Карлсон започна да рови под дрехите и да търси стартовото си копче. Дребосъчето изпадна в смъртен ужас, че всичко ще се провали в последния миг.