Излязоха на верандата — Карлсон и Дребосъчето, а над тях се ширна звездното небе. Никога досега Дребосъчето не бе виждал толкова много, толкова едри и толкова близки звезди. Естествено, той знаеше, че не бяха близки, защото се намираха на хиляди километри разстояние от Земята, но все пак… ах, какъв звезден покрив имаше Карлсон над своята къща — едновременно близък и далечен.
— Какво зяпаш? — сепна го гласът на Карлсон. — Студено ми е… Искаш ли да летим, или не?
— Искам, защо не — отвърна Дребосъчето.
А на следващия ден… какъв ден! Най-напред се прибраха Босе и Бетан, след това си дойде бащата, а накрая се върна майката. Дребосъчето се хвърли в обятията й и я запрегръща. Никога вече тя не биваше да го оставя сам. Всички се струпаха около нея — бащата и Босе, и Бетан, Дребосъчето, и госпожица Рог, и Бимбо.
— Вече не си ли преуморена? — попита Дребосъчето. — Как ти мина толкова бързо?
— Мина ми, когато получих твоето писмо — отвърна майката. — Щом разбрах, че сте „полни и карантинни“ всички, почувствувах, че и аз може да се „разполея“ наистина, ако не се прибера у дома.
Госпожица Рог поклати глава.
— Това не е особено разумно от ваша страна. Но аз ще идвам от време на време да ви помагам, госпожо Свантесон, когато имате нужда от мен. А сега — заяви госпожица Рог — трябва моментално да тръгвам, защото тази вечер ще говоря по телевизията.
Майката, бащата, Босе и Бетан не можаха да прикрият изумлението си.
— Наистина ли?! — рече бащата. — Това трябва да се види! Обезателно.
Госпожица Рог гордо вдигна глава.
— Да, надявам се. Надяваме се, че това ще стори целият шведски народ.
После се разбърза.
— Трябва да отида да си фризирам косата, да се изкъпя, да си направя козметичен масаж и маникюр, а после да изпробвам едни нови подложки за дюстабан. Защото човек трябва да изглежда добре, когато ще излезе пред телевизията.
Бетан се разсмя.
— Подложки за дюстабан ли? … Та те изобщо няма да се видят по телевизията!
Госпожица Рог я погледна неодобрително.
— Казах ли подобно нещо? Така или иначе имам нужда от нови, пък и човек се чувствува по-сигурен, когато знае, че е изискан от главата до петите. Но може би обикновените хора не разбират това. Ние от телевизията обаче ги знаем тези работи.
Сетне тя набързо се сбогува и се втурна навън.
— Край на Носорога — каза Босе, когато вратата се тръшна след нея.
Дребосъчето кимна замислено.
— Всъщност аз малко я пообикнах — рече той.
А каква великолепна торта с каймак беше направила, бухнала и гарнирана с парченца ананас.
— Ще я оставим довечера към кафето и ще си я изядем, докато гледаме госпожица Рог по телевизията — реши майката.
Така и стана. Когато нетърпеливо очакваният час наближи, Дребосъчето звънна на Карлсон. Той дръпна връвта зад пердето само веднъж, което означаваше: „Ела веднага!“
И Карлсон пристигна. Цялото семейство вече седеше пред телевизора, на подноса бяха наредени чашките за кафе, а тортата се мъдреше на масата.
— Ето ни и нас с Карлсон — съобщи Дребосъчето, когато двамата влязоха в хола.
— Ето ме и мен! — рече Карлсон и се метна в най-удобното кресло. — Аха, най-сетне в тази къща се появи и торта с каймак, крайно време беше. Може ли да получа веднага едно парченце… или по-точно казано, едно голямо парче?
— Редът на малките деца идва накрая — каза майката. — А това е моето място. Вие двамата с Дребосъчето може да седите на пода пред телевизора и там ще ви дам от тортата.
Карлсон се обърна към Дребосъчето.
— Чу ли? Винаги ли така се разпорежда с теб, нещастно дете?
Сетне доволно се ухили.
— Добре поне, че и с мен се разпорежда, защото трябва да има справедливост, инак няма да играя!
И така Карлсон и Дребосъчето се настаниха на пода пред телевизора и ядоха много торта, докато чакаха да се яви госпожица Рог.
— Ето я — съобщи бащата.
И действително тя се появи! Господин Пек също. Той водеше предаването.
— Жив-живеничък Носорог — провикна се Карлсон. — Хой, хой, сега ще стане весело!
Госпожица Рог трепна, сякаш бе чула думите на Карлсон. А може би все пак се притесняваше от това, че е изправена пред целия шведски народ, за да му покаже как се приготовлява апетитният миш-маш на Хилдур Рог?