— Кажете, любезна — започна господин Пек, — как ви хрумна да направите именно този миш-маш?
— Слушайте, любезни — отговори госпожица Рог, — когато човек има сестра, която си няма и за пукнат грош представа от готварство…
Тя не успя да продължи, защото Карлсон протегна пухкавата си ръчичка и изключи телевизора.
— Носорога се появява и изчезва, както си поискам — заяви той.
Но тогава майката се обади:
— Веднага да включиш пак телевизора… и не се опитвай да повториш, защото ще те изхвърля!
Карлсон ръгна Дребосъчето в ребрата и прошепна:
— Нищо ли не е позволено вече в тази къща?
— Мълчи, сега ще гледаме госпожица Рог — каза Дребосъчето.
— Ястието трябва добре да се насоли, напипери, нагорчичи и нахряни, за да стане вкусно — продължаваше госпожица Рог.
И тя сипваше сол и пипер, и горчица, и хрян, та пушек се вдигаше, и когато миш-машът бе готов, госпожица Рог погледна закачливо от телевизионния екран и каза:
— Може би искате да го опитате?
— Благодаря, аз не — отвърна Карлсон. — Но ако ми дадеш имената и адресите, ще ти доведа неколцина от онези деца на гълтачи на огън, за които ставаше дума.
После господин Пек благодари на госпожица Рог за това, че се е съгласила да дойде и да покаже как приготовлява своя апетитен миш-маш, и по всичко личеше, че определеното време е изтекло, когато госпожица Рог се обади:
— Слушайте, любезни, може ли да отправя поздрав до моята сестра, която си седи в къщи на улица „Фрей“?
Господин Пек се поколеба.
— Слушайте, любезна… добре, само че по-бързо. Тогава госпожица Рог махна с ръка от телевизионния екран и рече:
— Здравей, Фрида, как се чувствуваш? Дано не си паднала от стола!
— Надявам се — рече Карлсон, — защото вече станаха много земетресения в Северен Норланд.
— Какво искаш да кажеш? — попита Дребосъчето. — Откъде знаеш дали Фрида е също тъй едра като госпожица Рог?
— А представи си, че знам — възрази Карлсон. — Бях няколко пъти на улица „Фрей“ в качеството си на призрак.
След това Карлсон и Дребосъчето изядоха още по няколко парчета торта и гледаха как на екрана един жонгльор мяташе във въздуха по пет чинии наведнъж, без да изпусне нито една.
Дребосъчето реши, че жонгльорите всъщност са досадни, но Карлсон ги гледаше със светнали очи и това караше момчето да се чувствува щастливо. Сега всичко беше наред, а най-хубавото бе, че около него бяха майка му, баща му, Босе, Бетан, Бимбо и… Карлсон.
Когато тортата се свърши, Карлсон грабна красивия поднос за сладкиши и старателно го облиза. После го подхвърли във въздуха, както правеше жонгльорът със своите чинии.
— Моля — каза Карлсон, — онзи чичко от буркана не беше толкова лош. Но ха познайте кой е най-добрият хвъргач на чинии в целия свят?
Той метна подноса така, че едва не го удари в тавана, и Дребосъчето се уплаши.
— Не, Карлсон, недей така!
Майката и другите гледаха сега една балерина по телевизията и не забелязваха какво върши Карлсон. Не помогна и предупреждението на Дребосъчето. Карлсон продължаваше безгрижно да подхвърля подноса.
— Между другото подносът ви за торта е много красив — отбеляза той и го запрати към тавана, — по-точно казано, беше красив — поправи се той и се наведе, за да събере парчетата. — Е, но това е само суета…
Майката обаче чу трясъка, когато чинията се счупи. Тя шляпна здравата Карлсон отзад и каза:
— Това беше най-хубавият ми поднос, а не суета.
Дребосъчето не одобряваше такова отношение към най-добрия хвъргач на чинии в целия свят, но разбираше, че на майка му е мъчно за подноса, и затова побърза да я утеши:
— Ще извадя парите от спестовната си касичка и ще ти купя нов поднос.
Но тогава Карлсон гордо пъхна ръка в джоба си, измъкна оттам паричка и я подаде на майката:
— Аз сам заплащам, каквото съм счупил. Ето! Моля! Купи си един поднос и задръж рестото.
— Благодаря, мили Карлсон! — каза майката.
Карлсон кимна доволно.
— А можеш да купиш и няколко евтини вазички, с които да ме замерваш, ако случайно дойда тук и ти случайно се ядосаш.
Дребосъчето се притисна към майка си.
— Нали не се сърдиш на Карлсон, мамо?
Тогава майката помилва и двамата, Карлсон и Дребосъчето, и каза, че не се сърди.
После Карлсон си взе довиждане.
— Хопала, тралала! Сега трябва да си вървя, иначе ще закъснея за вечеря.
— Какво ще вечеряш? — попита Дребосъчето.
— Апетитния миш-маш на Карлсон от покрива! — заяви той. — Но не такава лисича отрова като онази на Носорога, можеш да бъдеш сигурен в това! Ха познай кой е най-добрият миш-машаджия в целия свят?