Но после Карлсон се разсмя неудържимо и потупа дружески Дребосъчето.
— Хопала, тралала, Дребосъче — провикна се той. — Хайде да зарежем бабите си и да започнем да се забавляваме. Крайно време е, според мен.
— Хопала, тралала, Карлсон, и аз мисля така — съгласи се Дребосъчето.
— Да си получил някоя нова парна машина? — попита Карлсон. — Помниш ли колко беше весело, когато вдигнахме онази във въздуха? Нямаш ли нова, та да го направим пак?
Но Дребосъчето не беше получил друга парна машина и Карлсон се нацупи. За щастие обаче той съгледа прахосмукачката, която майката на Дребосъчето бе забравила в стаята му, след като я бе изчистила. С радостен вик Карлсон се спусна към нея и натисна копчето за пускане.
— Ха познай кой е най-добрият прахосмукачочистач в целия свят!
И той се залови да чисти с все сила.
— Ако около мен не е чистичко и спретнато, няма да играя — провикна се Карлсон. — На тази мръсотия трябва да се сложи край. Какъв късмет имате, че във вашия дом е дошъл най-добрият прахосмукачочистач в целия свят!
Дребосъчето знаеше, че майка му бе минала с прахосмукачката навсякъде из стаята и каза това на Карлсон, обаче той презрително се засмя.
— Всекиму е известно, че жените не знаят да боравят с такива апарати. Ей така трябва да се върши тази работа — заяви той и започна да чисти с прахосмукачката едно от тънките бели пердета, което с леко съскане изчезна в нея почти до половината.
— Чакай, спри! — извика Дребосъчето. — Пердето е много тънко, не виждаш ли, че заседна в прахосмукачката… Престани!
Карлсон сви рамене.
— Добре, щом ти се живее в смет и мръсотия, твоя воля.
Без да изключи прахосмукачката, той започна да дърпа и тегли пердето. Но то здравата се бе напъхало вътре и прахосмукачката не искаше да го пусне.
— Не се опъвай! — каза Карлсон на прахосмукачката. — Защото насреща си имаш Карлсон от покрива, най-добър по дърпане на въже в целия свят.
Той дръпна силно и измъкна пердето. То беше почерняло и освен това поокъсано.
— О, виж на какво е заприличало! — завайка се Дребосъчето. — На, гледай, станало е съвсем черно!
— Да, да, а смяташ, че такова перде нямало нужда от чистене, мърльо такъв — смъмри Карлсон Дребосъчето, но сетне го помилва по главата. — Е, не тъгувай, от теб все пак може да излезе свестен мъж, макар да си толкова нечистоплътен. Между другото, я аз да те опрахосмуча малко … или може би майка ти вече го е направила?
— Не, наистина не! — каза Дребосъчето.
Карлсон пристъпи напред, насочи прахосмукачката към него.
— Виж ги тия жени — поде той, — да изчисти с прахосмукачката цялата стая и да пропусне най-кирливия предмет! Хайде, ще започнем от ушите!
Дотогава Дребосъчето никога не беше чистен с прахосмукачка и сега, когато му се случи, изпита такъв гъдел, че викаше от смях. Карлсон прояви голямо старание. Той прокара прахосмукачката по ушите му, по косата и около врата, под мишниците, по гърба и по корема — та чак до стъпалата.
— На това му викат есенно чистене — поясни Карлсон.
— Само да знаеш как гъделичка — рече Дребосъчето.
— Да, за това всъщност би следвало да платиш допълнителна такса — заяви Карлсон.
След това Дребосъчето поиска да направи есенно чистене и на Карлсон:
— Сега е мой ред. Ела да ти изчистя ушите с прахосмукачката!
— Няма нужда — възрази Карлсон, — защото аз си ги измих през септември миналата година. Тук има много по-спешни задачи.
Той хвърли поглед из стаята и съзря марката на Дребосъчето, оставена на масата.
— Малки отвратителни късчета хартия са пръснати наоколо и замърсяват всичко — възмути се Карлсон. И преди Дребосъчето да успее да го спре, прахосмукачката вече беше погълнала „Червената шапчица“.
Тогава Дребосъчето изпадна в отчаяние.
— Марката ми! — извика той. — Ти ми изсмука „Червената шапчица“. Никога няма да ти го простя!
Карлсон изключи прахосмукачката и скръсти ръце на гърдите си.
— Прощавай — промълви той, — прощавай за това, че съм добър и изпълнен с желание да ти помогна, че съм малък чистофайник, който иска да прави в живота си само добрини, прощавай за това!
Думите му прозвучаха, сякаш Карлсон всеки миг щеше да се разплаче.
— Всичко е за тоя, дето духа — продължи той с треперещ глас, — никаква благодарност… Само хокане и хокане!
— О! — възкликна Дребосъчето. — Не искам да ти е мъчно, но разбираш ли, „Червената шапчица“…