Въпреки всичко, за да бъде съвсем сигурна, че няма да изложи на опасност брат си, бе по-добре да се държи колкото е възможно по-далеч от майор Мередит.
С успех изпълняваше взетото решение през следващите четири дни, когато времето в Бискайския залив бе отвратително. Тя реши, че не трябва да рискува да се срещне отново с него и съзнателно се лиши от разходките по залятата от вълните палуба.
Макар свежият въздух да й липсваше, разполагаше с достатъчно време както да ушие роклята от купения в Лондон муселин, така и да промени напълно зелената вечерна рокля.
Нийл бе доволен да се излежава в леглото и да не прави нищо. По цели часове Ориса му разказваше приказки, като същевременно ръцете й не изпускаха иглата и конеца.
Когато стигнаха Гибралтар, почти бе привършила работата по роклите и се замисли с какво друго може да запълни свободното си време.
Още първата вечер бе забелязала, че в първокласния салон имаше доста индийци. Изпитваше огромно желание да се запознае и разговаря с тях, най-вече за да провери не е ли забравила техния език, който като дете говореше съвсем свободно. Бе го научила от своята айа, с която разговаряше на местния език, докато в присъствието на родителите си употребяваше само английски.
Лейди Критчли обаче щеше да е шокирана и едва ли би приела жената, която се грижи за внука й, да общува с индийци, макар пътуващи в първа класа. Затова разработи по-добър план.
Отиде при домакина на кораба, един дебеличък веселяк, който прекрасно изпълняваше основното си задължение — да се грижи пътниците да бъдат доволни от пътуването си.
— Мисля си дали не бихте могли да намерите сред пътниците на кораба някой — каза му Ориса, — който би се съгласил да ми дава уроци по урду.
— Имате предвид индиец, нали? — уточни той.
— Да. Може би във втора или трета класа пътува някой, който не би отказал да спечели малко допълнително пари. Макар че не мога да предложа високо възнаграждение, ще заплатя добре за труда му.
— Разбирам отговори замислено домакинът. — Ще проверя дали има подходящ човек. Но ако пътува във втора или трета класа, ще се наложи да поискам от капитана разрешение да посещава палубата за пътниците от първа класа.
— Мога да отделям време за уроци след като сложа момченцето да спи. Това означава след вечеря, когато другите пият кафе или се забавляват по различен начин. Обикновено тогава аз се оттеглям.
— Забелязах това, госпожо Лейн. Не играете ли карти?
Тя поклати отрицателно глава, а добродушният мъж обеща:
— Ще видя с какво мога да ви помогна. Няколко пътници слизат на Малта, така че ще разполагам с достатъчно свободни кабини, една от които ще можете да използвате за тази цел.
— Най-искрено ви благодаря — каза сърдечно Ориса.
Идеята да възстанови езика, който говореше като дете, я възбуди. Думите, които бе научила тогава, все още бяха като живи в съзнанието й.
Често през дългите часове, които прекарваше в тъмните и неприветливи стаи на бащината си къща или когато отиваше на училище, произнасяше на урду всеки предмет, на който се спираше погледът й. Правеше го защото самият звук на езика я упояваше.
Когато стигнаха до Гибралтар времето се оправи. Салонът, в който се хранеха, отново се изпълни с гласове. Нийл започна да се храни на масата на баба си и дядо си.
Въпреки твърдото решение да избягва майор Мередит колкото може повече, Ориса трябваше да признае, че когато той бе на масата, водените разговори биваха особено интересни.
Когато бяха в Малта именно той донесе новината, че Нилската експедиция е провела успешна операция и е завзела изворите на река Абу Клеа.
— Постигнали са победа? — попита развълнувано генералът.
Всички на масата млъкнаха и насочиха погледите си към майор Мередит в очакване да чуят отговора му.
— Генерал Стюарт е докладвал, че е провел победна битка на около четиридесет километра от реката.
— Голяма ли е била битката? — продължи да разпитва генералът.
— Срещу него е имало десетина хиляди местни бойци. Макар подробностите да са все още неизвестни.
Ориса затвори очи и се опита да си представи как ли изглежда едно бойно поле, на което срещу теб се намират десет хиляди войници. Съвсем скоро брат й Чарлз можеше да попадне в такава неравна битка и тя не Можеше да понесе мисълта за това.
— Какви са новините от генерал Гордън? — попита някой от присъстващите.
— На 29 декември е изпратил съобщение, което гласи: „В Хартум е нормално. Може да издържи години“.
— По какъв начин го е изпратил?