Самата музика на езика урду я караше да усеща, че е стигнала почти до края на пътуването, че скоро ще пристигне у дома, ще почувства топлината и обичта, които й липсваха през всичките години, които прекара в Англия.
Струваше й се почти невъзможно, че със стъпването си на индийска земя няма да я посрещне майка й. Няма да живее в провинцията, в която бе родена.
В Делхи бе ходила само един или два пъти. Тогава бе малка и не си спомняше почти нищо от древната столица на великите могули. Сигурно там хората водеха активен социален живот. По-голямата част от пребиваването си в Индия прекара на север, в провинция Пенджаб, град Лахор или в града на розите Капуртала, розовите къщи на който бяха накацали по склоновете на величествените Хималаи.
Но имаше ли значение къде точно ще бъде, след като се връщаше в страната, която беше нейната истинска родина.
Господин Махла дойде за урока точно в уговореното време. Ориса помисли, че не е трябвало да се тревожи за тази всеотдайна душа. Поздрави я с обикновената почтителност, сякаш предишната вечер не се беше случило нищо неприятно.
— Така се радвам да ви видя — отвърна на поздрава му Ориса и се усмихна щастливо. — Как е семейството ви? Надявам се, че са добре.
Зададе въпроса както правеше това винаги. Вежливостта и интересът й към хората, които бяха добри с нея, бяха залегнали дълбоко в същността й. Този път обаче господин Махла не й благодари, а отговори:
— Много съм разтревожен.
— Защо?
— Жена ми не е добре. Цяла нощ имаше много силни болки в стомаха.
— Не извикахте ли лекар?
— Естествено че не… Вие сигурно трудно бихте я разбрали, но съгласно нашата религия тя не може да бъде прегледана от мъж.
— Но аз я разбирам напълно — увери го момичето. Знаеше, че за една хиндуистка е немислимо да се покаже на мъж, при това бял.
— Не зная какво да правя. Болката е толкова силна, че жена ми непрекъснато плаче.
— Може би е яла нещо, което не й е понесло. Бих ли могла да я посетя?
— Благодаря за предложението, обаче за жена с вашето положение е невъзможно за слезе в каютите на пътуващите в трета класа.
— Вие грешите, разбира се че мога да сляза. Само ми разкажете каква и къде е болката.
Господин Махла описа най-подробно симптомите и Ориса се убеди, че става дума за стомашни неприятности, причинени от необичайна храна. Сигурно съпругата на господин Махла страдаше и от лека треска, която бе нещо обикновено за жегата в Червено море.
— Знаете ли какво — хрумна й една идея. — Ще отида при корабния лекар, ще му разкажа за заболяването на жена ви и ще го помоля да ми даде необходимите лекарства. После ще й ги занесем. С урока ще се заемем след като свършим цялата тази нетърпяща отлагане работа.
— Благодаря ви от сърце. Ала не бих искал да злоупотребявам с добрината и великодушието ви.
— Не говорете така. Просто ме почакайте тук, докато се върна от доктора.
Намери доктор Томпсън в приемната на най-добре уредената лечебница. По това време обикновено той почиваше, но сега превързваше порязания пръст на един от пътниците. Видя я и след като я поздрави, я помоли да почака.
Ориса се бе запознала с добродушния доктор, когато той посети Нийл и го прегледа по настояване на баба му след морската болест, която го бе повалила в Бискайския залив. Тогава не й направи някакво особено впечатление. Не изглеждаше нито много умен, нито особено амбициозен. Беше само един обикновен лекар, доволен от положението, което заемаше на кораба.
Когато свърши с пациента, той покани Ориса в малката каюта, която му служеше за кабинет, и като я огледа внимателно, каза:
— Изглеждате напълно здрава, госпожо Лейн. Не мога да си представя, че имате нужда от моята помощ.
— Прав сте, тук не съм заради себе си — обясни Ориса, — а заради една жена, която действително има нужда от вашата помощ.
И тя обясни на доктора за заболяването на госпожа Махла и че ставаше дума за съпругата на учителя й по урду. Поради факта, че пътничката пътуваше в трета класа доктор Томпсън бе повече от доволен да остави Ориса да се заеме с това, което бе негово задължение.
— Тези индийци! Винаги имат проблеми с храненето. Не могат да свикнат с английската кухня и често по време на пътуването гладуват до смърт. Добре че до края на пътуването остава още малко време и бедната жена ще яде любимите й чапати и ориз.
— Но мъжът й ми каза, че има силни болки в стомаха — внимателно вметна Ориса.
Докторът се обърна и извади от намиращия се зад него шкаф едно шише, пълно с белезникава течност.
— Кажете му да й дава от този сироп по две супени лъжици на всеки четири часа. Това ще успокои болките. А ето ви и няколко таблетки за сън.