— Да се надяваме — каза докторът весело. После се обърна към майор Мередит. — Виждате ли какъв сръчен помощник си имам!
Ориса не искаше да ги дочака да приключат разговора и побърза да се прибере в каютата си. Когато се почувства сигурна в своето убежище, не успя да скрие усмивката си. За първи път виждаше майор Мередит така объркан!
Доктор Томпсън сигурно щеше да му разкаже с подробности защо е била долу, на палубата на трета класа. Той щеше да разбере, че неговите подозрения са абсурдни. И се надяваше, че ще се засрами.
Замисли се върху начина, по който реагира на неговата целувка. Всъщност реакция в истинския смисъл на думата изобщо нямаше. И тя не можеше да си обясни защо.
Все още стоеше права по средата на каютата, погълната от мислите за него, когато някой почука на вратата. Първоначално помисли, че не е чула добре. Но след секунди чукането се повтори.
Тя отвори вратата. Пред нея стоеше майор Мередит.
— Искам да говоря с вас — настоя той.
— Не! Много е късно… Освен това… — погледна тя красноречиво към съседната каюта, която се заемаше от генерала и лейди Критчли.
— И двамата са в малката дневна — отговори майорът, прочел мислите й, и продължи да настоява: — Знаете много добре, че трябва да поговорим.
— Няма какво да си кажем — възрази тя.
— Знаете, че не е така. Трябва да ви поднеса извиненията си. Ала едва сега разбрах, че индиецът е ваш учител по урду.
— Приемам извиненията ви. А сега… — опита се тя да затвори вратата.
Обаче майор Мередит протегна ръка и я задържа отворена.
— Думите ви не прозвучаха по начин, който да ме убеди, че сте приели извинението ми — укори я той, макар че в очите му проблеснаха весели искрици.
— Уморена съм и искам да си… легна. Не можете да стоите тук и да разговаряте с мен… по този начин.
— Не смятате ли, че малко сте закъснели да се притеснявате за репутацията си?
Момичето знаеше какво има предвид той. Да, беше й поднесъл извиненията си за недоразумението във връзка с господин Махла. Но продължаваше да тълкува по същия обиден начин, както и преди, посещението й при Чарлз.
— Моля ви, оставете ме намира! Не разбирате ли, че нямаме какво да си кажем. Съвсем нищо! — почти проплака тя.
— Сигурна ли сте?
— Абсолютно!
Не можеше да разбере как намери сили да изпълни решението, което бе взела, и да го отпрати колкото може по-бързо.
Майор Мередит сигурно щеше да каже още нещо, но отнякъде долетяха гласове. Той се обърна да види кой е и Ориса използва момента да затвори вратата колкото може по-бързо. Единственото, което той чу, бе шумът от превъртането на ключа.
От вътрешната страна на вратата Ориса спря и се ослуша. Разбра, че за момент той не помръдна от мястото, където стоеше. После до нея долетя шум от отдалечаващи се стъпки и тя успокоена седна на леглото.
Не можеше да му отрече достойнството, с което се извини за една от грешките, които бе допуснал. Така й се искаше обаче да би могла да му разкаже истината за посещението си в офицерската квартира на Чарлз.
„Той никога няма да научи истината“ — каза си тя наум и бе обзета от безкрайна тъга.
На другия ден от сутринта се появи попътен ветрец и параходът се понесе много по-бързо отколкото през последните четиридесет и осем часа.
— Трябва да пристигнем в Бомбай по разписание — каза генералът, когато след закуска Ориса доведе Нийл при баба му и дядо му да го видят.
Бе много горещо и тя бе облякла една от пъстрите муселинени рокли, които бе ушила сама само преди няколко дни. Младото момиче имаше самочувствие, че изглежда добре на ярката слънчева светлина.
— Сигурно нямате търпение да видите мъжа си, госпожо Лейн — отбеляза лейди Критчли.
— Да… Разбира се — смънка Ориса.
— Той ще ви посрещне, нали?
— Очаквам, че ще го видя на пристанището.
— Тъй като тогава ще сме много заети, да не забравим да ви благодарим предварително за всичко, което направихте за нашия внук. Той определено изглежда по-добре откакто вие започнахте да се грижите за него — каза жената на генерала.
— Благодаря ви — отговори Ориса, изненадана от изблика на толкова много чувства от въздържаната жена.
Тя хвана Нийл за ръка и двамата бавно тръгнаха към палубата, за да направят сутрешната си разходка. Тогава чу лейди Критчли да казва на съпруга си:
— Това е една много добре възпитана млада жена.
Ориса не можа да се въздържи и направи гримаса.
Жалко, че майор Мередит не можеше да чуе тази висока оценка. После с учудване си помисли каква ли би била реакцията на благородната аристократка, ако знаеше как арогантно се бе държал майорът с нея.
„Добре е, че хората не могат да четат мисли“ — мина й през ума. Опита се да пропъди майор Мередит от мислите си и да съсредоточи цялото си внимание върху малкото момченце.