Накрая разбра, че и този път паметта на Чарлз му бе изневерила. Сигурно беше забравил да изпрати съобщение на чичо им и сега тя пристигаше неочаквано. Не можеше да се сърди на брат си. Успокоен, че е разрешил проблема й, той сигурно е забравил за нея в момента, в който се бяха разделили.
Освен това не знаеше в коя казарма е разквартируван полкът на чичо й. Как ли бе пропуснала такава важна подробност? В един голям град като Делхи сигурно имаше повече от една казарма. Все пак нямаше да е трудно да научи. На всяка гара имаше дежурен английски офицер, който със сигурност ще знае къде се намират потомците на Чилтърнс.
Около нея минаваха множество войници. Забеляза сикхи от севера с превъзходни тюрбани, бради и дълги мустаци, видя патански воини от северозападната граница, разпозна униформите на Двадесет и първи батальон и Първи бенгалски пехотен полк, както и на Мадраската кавалерия.
Ориса започна да си пробива път към администрацията на гарата, следвана от носача, когато пред погледа й се мерна униформа от Кралския полк на Чилтърнс. Носеше я сикх, при това с такава гордост, която несъмнено бе част от историята на благородния му род. Имаше тъмна брада, а гъстите вежди се сключваха над дълъг и гърбав нос. Тя се приближи към него.
— Не сте ли изпратен да ме посрещнете? Аз съм лейди Ориса Фейн.
Старшината козирува отсечено.
— Ще пътувам и чакам влака си, мемсахиб.
— Тогава ми кажете — попита тя — къде в Делхи мога да намеря полковник Хенри Хобърт.
— Полковникът не е в Делхи, мемсахиб.
— Не е в Делхи? — възкликна Ориса слисана. — Но аз съм негова племенница и пристигам от Англия, за да живея с него.
— Полковникът и полкът са изпратени в Шуба. Като видя по израза на лицето й, че за нея това не означава нищо, сметна за задължително да й обясни.
— Шуба се намира на границата, малко след Пашавар, мемсахиб. Говори се за неприятности. Заминаха преди седмица и аз заминавам да се присъединя към тях.
Ориса го гледаше с невярващи очи, лицето й изразяваше пълна обърканост. Нито за миг не бе допускала, че чичо й Хенри може да не се окаже в Делхи. Чарлз също бе казал, че ще останат в Делхи най-малко два месеца. Като се приспадне времето, за което стигнаха от Англия до Бомбай, пак имаше повече от месец.
Трескаво мислеше какво да прави. Командуващият войските в Делхи, ако се обърнеше към него, сигурно щеше да я посъветва къде да отседне до завръщането на чичо си. Но това означаваше да обясни защо е тръгнала при чичо си толкова внезапно, че даже не е успяла да го уведоми за това.
А как щеше да обясни на консервативните англичанки, че е пътувала сама, без да бъде придружавана от никого. Едва ли можеше да им отговори: „Представях се за омъжена“.
Ако кажеше истината нямаше да мине дълго време и генералът и лейди Критчли щяха да узнаят и да решат, че е малка измамница и неблагодарница.
Всичко в главата й се завъртя като от вихрушка. Тя се обърна към стоящия до нея сикх.
— Не казахте ли, старшина, че отивате при чичо ми?
— Да, мемсахиб. Бях болен от заразна тропическа треска и полковникът ми заповяда веднага щом се почувствам по-добре, да се присъединя към тях.
— Тогава ще дойда с вас — реши изведнъж Ориса.
— С мен?
— Да — отговори твърдо тя. — Вие ще ме отведете при полковника. Той сигурно е отпътувал преди да получи телеграмата, с която му съобщавах за пристигането си. Няма никакво съмнение, че в противен случай щеше да остави в Делхи някой, който да се погрижи за мен.
— Но, мемсахиб… — опита се да протестира старшината.
— Не мога да направя нищо друго — прекъсна го Ориса. — И знам, че полковникът не би искал да остана сама в Делхи.
— Но, мемсахиб, сигурно има дами, съпруги на приятелите на вашия чичо, които ще се погрижат за вас.
— Не можете ли да разберете, че трябва да отида при чичо си. При това колкото може по-скоро. Кога тръгва влакът за Шуба?
— След един час.
— Много добре — каза със задоволство Ориса. — Вие ще ми купите билет.
Докато говореше, тя извади кесията, в която се намираха парите й. Знаеше, че билетът ще бъде доста скъп, Шуба бе далеч от Делхи.
— Нека да бъде за втора класа — нареди твърдо тя.
— Втора класа, мемсахиб? — смая се сикхът.
Естествено Ориса знаеше как дори най-обикновените англичани пътуват в Индия, съпровождани от прислужниците си, заемащи специално съседно купе. Дори в някои вагони между тях имаше нещо като прозорче, през което получаваха заповедите.