Междувременно старшината намина край купето да види няма ли тя нужда от нещо. Помоли го да й купи плодове — малко портокали и един сладък пъпеш. Всички завършиха яденето със сочните плодове. Ориса бе горда, че и тя бе дала своя принос за общата трапеза.
Много добре съзнаваше, че за много индийци би било светотатство да споделят храната си с чуждоверец, при това англичанин. Но между жените в тясното затворено пространство на купето възникна такова дружелюбно отношение, което преодоляваше границите на много табута на кастовото разслоение в индийското общество.
Скоро стана време да се приготвят да прекарат нощта. Бяха се поразширили, тъй като три от пътуващите бяха слезли. Ориса вдигна краката си и се настани много по-удобно. Персийката свали изящното си, бродирано със златни конци сари, за да сложи за нощта едно по-обикновено и по-удобно.
— Тази нощ ще бъде много горещо — каза тя на Ориса. — Ще ви е неудобно да спите в красивата си рокля. Бихте ли приели едно сари, което да си сложите?
— Наистина ли ми го предлагате? — попита невярваща на чутото Ориса. — Колко мило от ваша страна.
Всички пътнички наблюдаваха с особен интерес това, което англичанката носеше под роклята: обшитите с дантели фусти, стегнатия и плътно прилепващ към тялото й корсет, тънката долна риза.
Ориса облече късата и тясна, приличаща на блуза с къси ръкави горна част, която се носи над сарито. После със завидна сръчност омота плата около кръста си и прехвърли единия край през рамо. Остана доволна, че въпреки преминалите години не е забравила как се слага сари.
Когато бе окончателно облечена, се разнесоха спонтанни възгласи на възхищение.
— Можете спокойно да минете за индийка — каза една от спътниците й и това прозвуча като комплимент.
Спомни си казаното от, Чарлз — че прилича на раджпутска принцеса. Докато се оглеждаше в огледалото, великодушно извадено от багажа на персийката, си помисли, че може би е имал право. А и се чувстваше много по-удобно.
Тъмното, рубиненочервено сари подчертаваше разкошната й тъмна коса, в която се отразяваха неговите цветове. Лесно можеше да мине за представителка на северните провинции, жителите на които не бяха с толкова тъмна кожа, като в останалите щати на страната.
Освободена от притискащия я корсет, тя успя много по-лесно да се свие на седалката. Една жена й даде навито на руло одеяло, което ползваше за възглавница. Въпреки че й бе удобно, Ориса не можа да заспи почти цялата нощ. Едва призори се унесе в дълбок, непробуден сън.
Когато се събуди, изгрялото слънце изпращаше лъчите си през прозореца. Всичко бе покрито с прах. Спътничките й още спяха. В този момент влакът спря на поредната спирка.
На прозореца изникна главата на старшината. Той надникна в купето и на лицето му се появи тревога. Обходи с поглед всички, после отстъпи две крачки назад, за да вижда по-добре. След това се приближи и пак надникна вътре.
— Не ме ли познахте? — попита тя и се наведе напред.
— Мемсахиб! — възкликна той смаян.
— В тази дреха се чувствам много по-удобно — обясни му тя.
— Трябва да ви кажа нещо, мемсахиб — прошепна той тихо. — Много е важно!
Отвори вратата на купето, която водеше направо навън, а не както обикновено към коридора, и Ориса слезе на перона. Направиха няколко крачки, отдалечиха се от тълпата и застанаха до една стена, облепена с някакви плакати на два езика.
— Какво има?
— Не трябва да отидете по-далеч от Пашавар. На границата има изключително неприятни събития. Затова сахиб полковникът е трябвало да тръгне толкова спешно от Делхи.
— Обстановката по-тревожна ли е от обикновено?
— Да, мемсахиб. Говори се, че руснаците бунтуват местните племена. Мисля, че като стигнем до Пашавар, английската администрация няма да ви позволи да продължите с мен, а ще ви върне в Делхи.
— Но аз трябва да стигна до чичо си! На всяка цена!
Изведнъж й хрумна една идея.
— Слушайте, старшина. Както съм облечена бихте ли разбрали, че съм англичанка?
— Ако си сложите и бинди — цветна точка на челото, ще изглеждате като истинска индийка.
— Тогава, сержант, като стигнем до Пашавар, вие няма да съпровождате англичанка, а например една от вашите роднини. Нали имате сестра?
Индиецът я изгледа критично и каза.
— В тази дреха никой няма да ни задава въпроси.
— Тогава кажете ми как смятате да стигнем до Шуба — постави конкретен въпрос Ориса.
— За вас ще наема някаква рикша. Да се надявам, че не всички ще бъдат проклети страхливци.
— А самият вие как ще стигнете дотам?
— Пеша, мемсахиб.
— Какво е разстоянието?
— Около двадесет мили.
Ориса въздъхна. Като индийка нямаше да може да обуе удобни обувки за ходене, трябваше да продължи с типичните индийски сандали.